Сумати "велики" имена .....
Силвестър Столоун маскиран като дребно гангстерче от времето на Ал Капоне, Арнолд Терминатора подпухнал като моите погачи, за малко лъсна темето на Брус Уилис, а Чък Норис с лафа за змията и самотния вълк. Оня дето играе като шофьор за доставки (все не мога да му запомня името) - добре се бие момчето, но такива сцени има във всеки китайски филм за над 100 долара. А в кадъра където се видяха един срещу друг Силвестър и Чък , разбрах че Рамбо е дори по-нисък от дребосъка Уокър - тексаския рейнджър.
Баси мъжете. На екран стоят добре, но в действителността ....
Ако без да искаш теглиш шута на някой от тях после час не мож го извади от трънките.
Ей, какво нещо е рекламата за един постен, слаб и без всякакъв сюжет филм. Много шум за нищо. Голямо разочарование.
Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни аз съм преполовила чашата и първата цигара. Понякога е сърдит, по-рядко е добродушен, но тъй като е добър веднага се включва в разговора. Уведомяваме какво се е случило докато съм спала. Кой какво е казал, кой какво е написал, какви са последните новини, а по някога ме изненадва и с дневния хороскоп. Такъв си е той, старичък но голям добродушко. Аз също се грижа за него. Водя го всяка година на профилактични прегледи. Почиствам го когато се омаца и рядко му се сърдя.
Прилежно го завивам когато тръгна на работа или по други задачи. Никога не ми се е сърдел, че го оставям с часове сам. Мисля си дори, че май тайничко е доволен да поспива повече докато ме няма. Не прави бели. Е, понякога го хващат вируси, но вече му свикнах и бързо го лекувам.
Когато се прибера едва-едва отваря едно оче и поглежда като таралежко. Дали ще му обърна внимание. Но това е само поза и наша си игра. Той знае, че първо на него обръщам внимание, после на плъхчо. Добре че не ревнува от плъхчо защото плъхчо много обича да го дразни и да щъка по него. Но той не се сърди.
Когато тръгна на път винаги го взимам със себе си. Купила съм му хубава и топла дрешка, че на вилата е студено, да не мръзне душицата ми. И знам, че и на него му е хубаво да е с мен. Е, случва се да се поразсърди, но какво да правя – от годинките му е. Щом е приятел – ще търпя. Така както той ме търпи когато съм нервна или му викам. Мълчи си и ме чака да ми мине, а веднага след това ще ми покаже някоя смешка или весела случка – да ме разсее. Това е истинският приятел. И аз многосно. Никак дори не се заменя. И дано не ми се налага да го пращам в старчески дом – но няма, обещала съм му. Ще сме заедно докато можем. Вярната ми дружка в самотата. Ценя те мили мой и много си те обичам. Знам че чувствата ни са взаимни и това ме прави щастлива. Ние сме единствени и само един за друг.
Та това е моят най-добър приятел, старият ми Dell, любимият ми лаптоп.
Никой никому не вярва. Никой никого не иска да чуе. Никой от никого не се интересува. Никой никого не приема. Никой на никого не отстъпва. Никой за никого не плаче. Никой не иска да обича. Никой не иска да се привързва. Никой не иска ангажименти. Никой не иска да гради. Никой не иска да създава.
Няма приятелство без полза. Няма любов без извратеност. Няма почтеност без натякване. Няма разбиране без искане. Няма приемане без заплащане. Няма съгласие без изнудване. Няма помощ без отплата.
Само дето всеки иска нещо. Всеки иска всичко, но без да дава нищо. Вече няма НИЕ, има само - АЗ.
Тъжна гледка сме. Всички - без изключение.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.
Пристъпил леко, свил дупе,
готов от сламка да побегне,
И не видял искрящото оче
на стария бездомник как го дебне….
Заприпкало кафявото мишле,
намерило си плод под тънкия листак,
загризало го то, заболо и носле
и не видяло рижия мустак.
Коварно скочил стария котак,
доволен хапка да намери,
но пъргавото мъничко мишле
в хралупа свило се, с оче измери -
надхитрило отново стария котак,
напълно във стила на Том и Джери.
Желая „лека нощ“ на вас -
о, хора - дето можете да спите.
Проспивате прекрасни нощни часове
когато тихо е навън и можете да чуете
неща, които през деня са скрити
в шума от всички вас създаден.
Във тишината на нощта
спокойно можете да доловите
сърцето на природата до вас,
самотно и напълно то изгубено,
загубено в мига превърнат в нощ.
Заспивайте във меките завивки,
Унесени от мисли и мечти,
които всички вие искате да сбъднете
напълно в идващите дни.
……………………………………..
Вие спете, спете и не ме мислете,
аз нощите си посвещавам на сълзи,
които вие сте изплакали във дните
когато аз съм спала до зори.
Рядко ползвам градски транспорт, но веднъж ми се наложи по работа да отида в центъра, а там с кола е малък ад. Да не говорим ако търся място за паркиране половин ден може да отиде.
Та се качих в трамвая от спирката на Красно село и се заклатушках към Съдебната палата, за където се бях запътила. На първата седалка до третата врата видях да седи едно малко момченце, май още в детска градина или в първи, втори клас. До него баба му стоеше права, държеше му чантата и се клатушкаше като всички останали. Знаете ги онези стари мотриси, в които се чувствате като чувал с картофи подмятан насам-натам, нагоре-надолу но това е друга тема ……
Бабата крепеше нейната торба, раничката на внучето си и се опитваше да запази равновесие на отрудените си подути крака. Детето се беше разположило, по-точно разплуло се на седалката и ядеше някакво десертче, не помня вече какво. Като го изяде се зачуди къде да остави опаковката. Явно родителите му го бяга учили да изхвърля отпадъците на определените за това кошчета. Но в трамваите няма такива кошчета и, въпреки че детето се огледа, – не видя такова.
В този момент бабата видя и му каза:
- Хвърли баба, хвърли на земята. – Под земята явно разбираше пода на трамвая.
Детето я погледна и я послуша. Пусна хартията на пода. След няколко спирки тръгнаха да слизат, а станиола остана на пода. Когато отвориха вратата детето скочи, слезе и заподскача докато чакаше натоварената си баба да слезе бавно, стъпало по стъпало.
Дори не споменавам факта, че кипящото от енергия дете седеше, а натоварената му баба стоеше права до него натоварена с багажа.
………………………………………………………
Много се говори за мръсотията на града, в който живеем. То са призиви, то са плакати, изявления по телевизията, призиви „Да изчистим страната си за един ден“. Дори да я изчистим никога няма да живеем в чист град докато не успеем да възпитаме децата и внуците си да пазят чистота. Но първо трябва да възпитаме себе си, за да можем да го предадем нататък.
Възпитание ли? Нямаме го. А като го нямаме как ще научим децата ни да го имат?
Или може би ни трябват още много, много кошчета за боклук?
Направо ме шашна кампанията на Бареков. О, мили Боже, какви ще ги дъвчиш журналистче ако евентуално спечелиш? И не е само той. Надето и тя там в кюпа. Забравих името на другата "дама" дето в ЕС ни резна атомната енергетиката.
България е единствената държава, която не преминава, а преживява в преходния период вече повече от 20 години.
Къде отидоха младите ни умове и надежди? В чужбина естествено. А другите ни сънародници, които бяха принудени да си вадят прехраната в чужбина? И да работят каквото намерят само за да поддържат съществуването на родителите и децата си останали в прекрасната ни Родина.
ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТЕ ХОРА И КАКВО СИ ВЪОБРАЗЯВАТЕ, ЧЕ ЩЕ ПРОМЕНИТЕ С ГЛАСА СИ?
Знам какво ще отговорят някои. Че именно с гласа си ще успеем да променим нещо. Не, нищо няма да промените. Както не го променихте през последните 20 години.
Затворен кръг? Квадратура на кръга? Или може би параграф 22?
Бог да пази България от собствения й народ!
Дипломация? Добри взаимоотношения? Възпитание?
Какво е това? Какво значи точно?
Да се усмихваш когато не ти пука? Да си любезен когато не понасяш човека срещу теб? Да търпиш шеги и шум когато те боли глава или имаш работа?
Какво е колектив? Какви трябва да взаимоотношенията в един колектив?
За работата: трябва да работите заедно за благото на работодателя, за изпълнението на определена задача. Но до къде се простира това взаимоотношения? До входната врата?
Трудни въпроси, въпреки че на повечето ще му се сторят естествени, дори безсмислени.
Повечето хора не могат да търпят 90% от хората, с които им се налага да контактуват в службата, съседите от входа, приятели и приятели на приятели …. Проблемът е, че се налага да търпят съответните колеги. Друг проблем е, че голям процент от шефовете са парашутисти (визирам държавни или общински фирми). Та именно тези парашутисти, на който им е вменено да контролират работата на останалите – нямат представа от естеството на самата работата. Не са запознати с работата от началното ниво, за да познават естеството й, проблемите при изпълнението й, времето необходимо за изпълнението й …. Не на последно място идва проблемът – ако проявявате самоинициатива или, не дай Боже, коментар или критика по съществото на работата – имат правата да ви „резнат“. Не защо не си вършите работата, а защото не се подмазвате.
Вие се превръщате в „конфликтна“ личност. Това, че конфликтът ви е само към определен дребен шеф – е, това е друга работа. Важен е докладът именно на тази дребна личност за вашата работа, тъй като дребния шеф е в роднински връзки с по-едрите шефове.
На мен подобно държание и отношение събужда инстинктите ми на бяла акула. А когато те се събудят започвам да хапя.
Има хора, които са по-продуктивни като самостоятелна единица, а не са за колективната работа. Факт, известен от десетилетия, но не и в родната ни Татковина.
Сигурно мразите да се усмихвате когато не ви се усмихва. Мразите да правите празни комплименти само защото шефът/шефката са си купили нова чанта или друга не интересуваща ви глупост.
Защо все повече се разраства тази неискреност сред хората? До някъде се опитвам да разбера – пазят си хляба работните единици. Пазят си с труд завоюваните позиции. Пазят си мижавите или не толкова мижави служебни достижения.
Защо трябва да сме тактични, дипломатични и усмихнати в службата? Не за да върви работата по-добре, а за да бъдем приети в стадото на равни начала. Защото скрити в колективния труд няма да носим индивидуална отговорност, а ще се крием зад сянката на стадото.
За това и стадото много внимава да се държи плътно единица до единица. По-високата глава се вижда и съответно санкционира.
И после се чудим защо не вървят нещата в държавата. Защо сме единствената бивша соцдържава с почти четвъртвековен преходен период.
Пещерата на кристалите – Мексико
Размерите на някои от кристалите в тази пещера са огромни – достигат височината на къща! Темповете с които растат са изключително бавни. Според учените за формирането им са били нужни милиони години.
Окото на Сахара – Мавритания
Този красив природен феномен се намира сред пясъците на Сахара.
Има различни предположения как природата е създала тази уникална структура. Едно от тях било, че това всъщност е древен кратер, който се е образувал от падането на метеорит. Това предпоожение обаче било отхвърлено – липсвала разтопената скала, която е характерна за такъв удар.
Повечето учени са на мнение, че въпреки правилната си форма, това място се е образувало в продължение на хиляди години, подпомагано от химични и физични реакции, както и от ерозията.
Според други пък, тук са замесени извънземни пришълци. Действително погледната от Космоса, тази структура изглежда като човешко око, в което могат да се видят дори дребни детайли като ириса и зеницата.
Така нареченият път на великаните е съставен от 4000 вулканични стълба. Те са с толкова правилна форма, че изглеждат сякаш са дело на хората.
Пълзящите камъни, Долината на смъртта
Състезателната писта (Racetrack Playa) е езеро, което се намира в Долината на смъртта в източната част на Калифорния, на около 3 часа път от Лос Анджелис. Това е най-горещото място на Земята. В южната част на долината се намира пресъхнало езеро, в което сякаш камъните се движат от самосебе си. През последните години този феномен е наблюдаван стотици пъти. Тежки камъни с размери на футболни топки се движат в различни посоки, оставяйки ясни следи. Скороста им е около половин миля за час, а браздите оставащи след тях се запазват с години.
Учени от цял свят изследват този феномен вече 50 години. Засега чудото няма логично обяснение.
Кулите на планината Еребус – Антарктида
Хилядите ледените кули, които бълват пара са разположени върху действащ вулкан, който се извисява на 3000 метра височина.
Естественият ядрен реактор – Габон
Това е естествен, самосъздал се ядреан реактор, който е на възраст 2 милиарда години. Той функционира благодарение на урановото си гориво.
Светът на ледените гиганти – Австрия
Река Залцах е прокопала проходи в Алпите, създавайки най-голямата ледена пещера в света.
Тротоарните павета – Тазмания
Това са природни формирования, които изглеждат като павета, създадени и подредени от човешка ръка. Предполагаемата им възраст е 60 милиона години.
Памуккале – Турция
Преводът на „Памуккале“ от турски е Памучният замък. Това са красиви тераси, които са се образували от минарални и варовикови отлагания.
Пещерата Фингал – Шотландия
Тази пещера се намира на остров Стафа. Морските вълни, които разбивайки се тук са изваяли пещерата, придавайки й причудливи форми.
От: http://svetovnizagadki.com/10-naj-interesni-geolojki-formacii/
Трудно е да, но трябва да се научим да обичаме хората около нас. Трябва да се научим да прощаваме, което не значи да обърнем и "другата буза". Да смирим егоизма си. Да се опитам повече да се усмихваме и по-малко да се ядосваме и мразим.
Всички искат промяната. Протести против едни и за други.
Протестирайте за себе си.
Опитайте се поне едни ден от седмицата да сте добри, усмихнати. Това ще даде резултат и предайте нататък усмивката и доброто си настроение. Заразете с тях поне по един човек, който да го предаде нататък.
Всичко за което мечтаем е в нас, дайте му шанс да излезе навън и да направи и други хода усмихнати и щастливи.
Може би инициативата да даде и резултат.
Предайте нататък!
Не се страхувайте от добротата. Разпространете я!
Бъдете щастливи и добри. Дарете и околните с вашата своброта, щастие и усмивки.
Успех!
Има още много неразгадани тайни по българските земи. Стоят си необезпокоявани, даже може да са до някое шосе, току пред очите на хората. Шофьори и пътници да минават всеки ден оттам, понякога да поглеждат, по-рядко да спират, но така и да не могат съвсем да разберат това, което виждат.
Точно до шосето е една от най-големите скали с тракийски ниши в България. Нарича се Кован Кая – в превод Скалата-кошер, заради вида на масива с десетки кухини в него.
Нишите са повече от 100. На пръв поглед вертикалната скала е надупчена съвсем без ред и логика. Кой знае обаче, древните траки вероятно са имали по-сложна божествена система, отколкото ние си мислим. Освен вертикално разположените трапецовидни ниши тук-там има и правоъгълни хоризонтални.
Истината е, че до днес няма еднозначно мнение по въпроса за какво всъщност са служили нишите. Според една хипотеза са използвани за ритуали, свързани с почитаните от траките божества, според друга – за погребални камери. И докато в скалните гробници са полагани само големите клечки на тракийската аристокрация, скалните ниши са били използвани за простолюдието. Ако е било така, тия траки сериозно са си усложнявали живота да пренасят урните с останките на мъртъвците до съответната кухина някъде на десетки метри над земята.
Тракийските скални ниши се срещат само в Източните Родопи. Освен Кован Кая, можете да видите също и Хамбар Кая, скалните ниши край с. Дъждовница. Около тях обикновено археолозите (или иманярите) откриват и скални гробници и изсечени фигури на хора и животни. Смята се, че това са били места, където са се извършвали необичайни ритуали. През халколита (около 4000-3000 г. пр.Хр.) в Източните Родопи е бил изграден древен поклоннически маршрут, който със знаци по скалите е свързвал около 100 скални светилища. Кован Кая вероятно е била част от него.
Мистерията около следите, запазени до днес от траките, е свързана най-вече с това, че племената не са имали писменост и само можем да предполагаме кое, как и защо са правели. През годините обаче са правени различни геофизични анализи, които показват, че около родопските скални светилища на траките има енергийни аномалии. И днес някои хора, вероятно по-чувствителните към енергията от космоса, твърдят, че това са места, където се зареждат с енергия и намират духовно равновесие.
Ако ще правите снимки, полезно е да знаете, че нишите са ориентирани най-вече на юг и югоизток, но има и обърнати на запад и северозапад. Точно отсреща, от другата страна на пътя, също има интересни скални образувания и ниши.
Кован Кая се намира на 45 км от гр. Хасково и на 30 км от Маджарово. Скалата Кован Кая се вижда до пътя (ако идвате от гр.Хасково е отляво, ако идвате от село Котлари – отдясно).
От: http://www.peika.bg/statia
2. kvg55
3. mt46
4. zahariada
5. varg1
6. iw69
7. missana
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. rosiela
11. getmans1
12. bosia
13. leonleonovpom2
14. kordon
