Толкова дълго чаканата от мен книга на Дан Браун – „Ад” се оказа едно голямо разочарование.

Да, тя е един прекрасен пътепис обогатен с точно описани места, архитектура, иконографски тълкувания, исторически факти и църковни постулати. Но - до тук.

Има лек намек на нещо средно между криминале с привкус на любовни трели, точно описание на дрехи, обувки, съдби, катедрали, гробове и преразказани (та чак дублирани) истории. И това е – нищо повече.

Да, тръгнал е от интересна, но отдавна преекспонирана идея, която  определено му е убягнала в развитието на сюжета  и трупането на обем. От всичките разточителни 540 страници можеше да се получи наистина добро книжле от не повече от 200 страници. Разтеглени събития във времето и пространството, при някой дори се къса връзката, за да се възстанови неочаквано в по-късен етап без на читателя да му стане ясно как аджеба е направил връзката. Нещо като кърпена дреха: от тук и от там, съшито с бели конци и изсмукана от пръстите сюжетна лилия. Може би ако беше придружена от снимки човек нямаше да се загуби сред многословието на автора.  Да не говорим, че оставя произведението си с отворен край. (Пази Боже да реши да го продължи).

А световните медии гръмнаха по нея, очаквайки нещо като "Шифърът на Леонардо". Но се оказа слаба, много по-слаба и седи като преработена от предходната. Като опит да я копира, но определено не се е получило.

А аз бях един от най-ревностните му читатели и почитатели. Безкрайно съм разочарована.