1.    Дворецът Потала – най-великият монумент на Тибет.

Построен на хълма Марпо Ри (Червената планина), на 130 метра над долината Ласа, дворецът Потала  е най-великат архитектурен комплекс в цял Тибет. През 637-ма година император Сонгцен Гампо решил да издигне палатът на хълма и той стоял там до XVII век, когато към него били добавени още сгради, които са оцелели и до днес. Строежът на двореца, какъвто го виждаме сега, започнал през 1645-та година по времето на царуването на петия Далай Лама и до три години Потранг Карпо (Белия дворец) бил завършен. Потранг Марпо (Червеният дворец) бил добавен 1690 – 1694-та година.

Дворецът Потала бил леко разрушен по време на тибетското въстание срещу китайските нашественици през 1959-та година. За разлика от други тибетски религиозни комплекси, той не е бил окупиран от Червената армия през шейсете години на ХХ век, в резултат на което всички черкви и техните артефакти са много добре запазени.

2.    Мон Сен Мишел – средновековен замък на малък остров.

Мон Сен Мишел се намира на малък остров на нормандския бряг, близо до Бретан, който по време на прилива е почти напълно изолиран от сушата. Единствено тесен път, построен през 80-те години на ХХ век, предоставя връзка към брега. Но трябва да се внимава – приливът идва бързо – много туристи са се давели, докато са прекосявали пясъчния залив.

За разлика от други замъци във Франция, които първоначално са били защитни структури или луксозни дворци, Мон Сен Мишел бил манастир. Днес той привлича повече от четири милиона посетители годишно – много повече отколкото повечето замъци в страната и е бил сниман в много филми и дори във видеоигри.

3.    Предпещерния замък – построен в пещера.

Всеки замък по света е по своему уникален и няма два еднакви, но този – въпреки че е доста по-малък и по-скромен от стотици други, – вероятно е единственият интегриран в пещера, по-точно във втората по големина пещерна система в Словения. Името му не случайно е Предпещерния замък (Predjamski Grad).

4.    Замъкът Нойшвайщайн – замъкът от приказките.

Най-известният от трите дворци, построени за Луи Втори от Бавария, понякога наричан Лудия крал Лудвиг, Нойшвайнщайн е кралски палат в Баварските алпи в Германия. Започнат през 1869-та и оставен незавършен след смъртта на Луи през 1886-та година, замъкът е олицетворение на романтизма от XIX век. Със своите заострени покриви и с високите си кули, Нойшвайнщайн е фантастична имитация на средновековен замък, а и е издигнат по невероятен начин високо над пролома на река Пула.
Конструкцията на замъка е протекла по добре изпипан план. Той имал всички технически модерни удобства, които дори били изпреварили времето си, като течаща вода на всеки етаж, както и тоалетни с автоматични сифони, а в цялото помещение имало загряваща въздуха система. Замъкът на Спящата красавица в Дисниленд е по модел на Нойшвайнщайн.

5.  Замъкът Мацумото – най-забележителният в Япония.

Замъкът Мацумото, познат сред местните като Мацумотойо, е сред най-красивите в Япония. Също така е и добър пример за така наречения „hirajiro“ – замък, построен на долина, вместо на хълм или на планина. Наблюдателницата и оръдейната кула на замъка Мацумото били построени между 1592 и 1614 и били добре укрепени, тъй като мирът бил крехък по онова време.

6. Замъкът в Хунедоара – където Дракула бил държан като затворник.

 

Замъкът, намиращ се в Хунедоара, Румъния, бил част от Княжество Трансилвания и според легендата е мястото, където принцът на Влахия - Влад Цепеш Трети (известен като Дракула), бил държан като затворник за седем години, преди да бъде детрониран през 1462-ра година. 

 

Замъкът е построен в готически стил, но има барокови и ренесансови архитектурни елементи. Той е обширна и внушителна сграда с високи и различно оцветени покриви, кули и с безброй гравирани прозорци и балкони.

7.    Замъкът Малборк – най-големият тухлен готически замък на света.

Замъкът Малборк или Орденсбург Мариенбург бил построен в Прусия от Ордена на тевтонските рицари и им е служел за резиденция. Те го именували Мариенбург, буквално „Замъкът на Мария”, както всъщност се казва съседното градче, но от 1945-та година отново е част от Полша и е познато като Малборк.
Замъкът е класически пример за средновековна крепост и е музей от декември 1997-ма.

8. Паласио да Пена – най-старият дворец на европейския романтизъм. 

Най-старият дворец на европейския романтизъм, дворецът Пена се издига на върха на хълм в Португалия, над град Синтра и през деня лесно може да бъде видян от Лисабон. Първоначално построен през XV век като палат, по-късно бива реконструиран и дарен на църквата като манастир.
Земетресение през 1755-та година разрушило по-голямата част, докато принц Фернандо заповядал да бъде възстановен през 1838-ма. Архитектурният стил е впечатляваща комбинация от най-ранните стилове, плюс романтичен, баварски и мавритански, а градината е в английски.

9.    Замъкът Льовенбург – Дисниленд през XVIII век. 

Изглежда сякаш в Парк Вилхемсхьое, намиращ се накрая на град Касел, се издига средновековен замък. Всъщност, Льовенбург или „Замъкът на лъва” бил построен по заповед на Вилхелм Девети от Хесен Касел (1743 – 1821), който бил Уолт Дисни за онази ера. Замъкът бил внимателно проектиран от кралския строителен инспектор Хайнрих Кристоф, който специално пътувал до Англия, за да разучи тамошните руини в романтичен стил.
Днес учените смятат замъкът Льовенбург за една от най-значимите по рода си сгради, освен за първата голяма нео-готическа постройка в Германия.

10.    Замъкът в Прага – най-големият древен замък на света. 

Един от най-големите замъци в света, а според Книгата на Гинес – най-големият древен замък, палатът в Прага е дълъг 570 метра и е 130 метра широк. Чешката корона е държана там, тъй като е бил резиденция на чешките крале, на свещените римски императори, на президенти на Чехословакия и на Република Чехия. 

                                                                                      
                                                                                     Източник на информация: oddee.com

 

 

 

   

Докоснете се до частица от живота на нашите предци, които през ранното средновековие са се изкачвали на високите кули на крепостта Лютица в Родопите и при хубаво време погледът им е стигал чак до Одрин.  Лютица е една от най-големите и най-добре запазените крепости в Българи,  като в нея е отсядал и цар Калоян.



 Туристите свързват Ивайловград  най-вече с римската вила „Армира“, но ако се окажете там, непременно се отбийте и до една не по-малко интересна находка, останала малко встрани от прожекторите. Крепостта Лютица е една от най-големите и най-добре запазените в България. Намира се в Източните Родопи, на около 5 км от Ивайловград - на най-високия хълм в околността, както подобава на една отбранителна крепост. Стратегическата й цел е била да пази околностите на Одрин и теченията на реките Арда и Марица. Казват, че от най-високата кула при ясно време могат да се видят минаретата на джамията Селимие в Одрин.

Кръстена е на болярина Лютица. Заради белия мрамор, от който изцяло е направена, е известна още и като Мраморният град. В добрите времена на своето минало, крепоста  ослепително е сметела на слън;е и се е виждала от километри.

Лютица е издигната преди създаването на Първото българско царство /основните й са от 4-ти век/, но може би най-важната си роля изиграва по време на царуването на Калоян /1197-1207/, който за кратко отсяда в нея. Дори след завладяването й от Османската империя не е разрушена, а стратегическата й позиция е използвана за отбрана на Одрин. Запустява чак през 18-ти век, когато отпада нуждата от защита на града. Жителите й я напускат и основават селцето Лъджа, днес квартал на Ивайловград.

Крепостта е имала 12 кули - едната от тях осмостенна, две кръгли, а останалите - правоъгълни. Най-важната сред тях е кулата, използвана за жилище от болярите-управници на крепостта. Голяма част от крепостната стена е запазена в чудесно състояние и на места достига до 10 м. височина. Откъдето и да се огледате, панорамата наоколо е впечатляваща.

При разкопките археолозите разкриват останките от две църкви – една от 10-ти и една от 15-ти век. Открита е и щерна /съд за събиране на дъждовна вода/ от времето на траките с диаметър над 4 м, която в различни етапи от съществуването си вероятно е ползвана и за други цели – склад, резервоар, жилище. Интересно е и намереното погребение на епископ, който е положен седнал, с кръстосани на гърдите си ръце /гробът му е отбелязан с табела/.

Най-доброто време да разгледате Лютица е ранна пролет, когато все още тревата не е избуяла. Районът около крепостта не се поддържа много грижливо и през лятото е добре да се оглеждате за змии.

До крепостта най-лесно се стига от квартал Лъджа в Ивайловград  Има табела, а разстоянието е 6-7 км. Пътят е черен, подходящ само за високопроходими автомобили, с нормална кола може да се минат около 2 км, докато се стигне до реката. Разходката пеша от Лъджа до Лютица е много приятна. След реката се върви само по черния път. След малко повече от час се стига до зелено бунгало, в далечината зад което са стените на крепостта. Малко след това има табела за крепостта, до която има още 1 км. От реката до крепостта се стига за около 1,5 часа.

Приятна разходка!