Рядко ползвам градски транспорт, но веднъж ми се наложи по работа да отида в центъра, а там с кола е малък ад. Да не говорим ако търся място за паркиране половин ден може да отиде.

Та се качих в трамвая от спирката на Красно село и се заклатушках към Съдебната палата, за където се бях запътила. На първата седалка до третата врата видях да седи едно малко момченце, май още в детска градина или в първи, втори клас. До него баба му стоеше права, държеше му чантата и се клатушкаше като всички останали. Знаете ги онези стари мотриси, в които се чувствате като чувал с картофи подмятан насам-натам, нагоре-надолу но това е друга тема ……

Бабата крепеше нейната торба, раничката на внучето си и се опитваше да запази равновесие на отрудените си подути крака. Детето се беше разположило, по-точно разплуло се на седалката и ядеше някакво десертче, не помня вече какво. Като го изяде се зачуди къде да остави опаковката. Явно родителите му го бяга учили да изхвърля  отпадъците на определените за това кошчета. Но в трамваите няма такива кошчета и, въпреки че детето се огледа, – не видя такова.

В този момент бабата видя и му каза:

-          Хвърли баба, хвърли на земята. – Под земята явно разбираше пода на трамвая.

Детето я погледна и я послуша. Пусна хартията на пода. След няколко спирки тръгнаха да слизат, а станиола остана на пода. Когато отвориха вратата детето скочи, слезе и заподскача докато чакаше натоварената си баба да слезе бавно, стъпало по стъпало.

Дори не споменавам факта, че кипящото от енергия дете седеше, а натоварената му баба стоеше права  до него натоварена с багажа.

………………………………………………………

Много се говори за мръсотията на града, в който живеем. То са призиви, то са плакати, изявления по телевизията, призиви „Да изчистим страната си за един ден“. Дори да я изчистим никога няма да живеем в чист град докато не успеем да възпитаме децата и внуците си да пазят чистота. Но първо трябва да възпитаме себе си, за да можем да го предадем нататък.

Възпитание ли? Нямаме го. А като го нямаме как ще научим децата ни да го имат?

Или може би ни трябват още много, много кошчета за боклук?

За висенето права на жената мога да си го обясня, в обърканото й съзнание това е защита и спокойствие за момента.
Но директно потъпкване на морални норми, когато си даваш сметка, че пред теб е дете, ми се струва доста пресилено.
А Вие къде бяхте?
Гарантирам Ви, че в мое присъствие това нямаше да се случи, та ако ще да е не баба, ами дядо с калашник!:-)

Преди ни учеха да помагаме на старите хора и да отстъпваме мястото си в трамвая, но то беше при комунизма. При демокрацията всичко е обратно или изобщо го няма.

В трамвая възрастна жена стои права с разширени вени и подути крака.
Тинейджърка спокойно си седи на седалката пред нея.
Бабата с мили думи й напомня,че трябва да й освободи мястото,че като млада винаги е отстъпвала седалката на по-възрастните и че сега не може да стои дълго права с тези разширени вени.
На което младото момиче отговаря " Бабо,ако навремето не си беше отстъпвала мястото,сега нямаше да имаш разширени вени"!
Това е само един виц,но за случката възмущението ти е правилно.

Случката е истинска. Вярно, беше преди години, но се съмнявам да има някаква промяна към момента.

Куш, не е до социализъм или капитализъм. До възпитание е. А и къде при нас виждаш демокрация? Аз не я виждам още.

Виц, виц - ама си е самата истина за жалост.
Защо не съм се намесила казват? Защото това не е изолиран случай. Това ни е природна даденост - да не ценим чуждия труд.
Благодаря за коментара!

Какъв чужд труд?
Говорим за елементарни правила.
Говорим нещо да те жегне, когато член на общността учи детето на суицидно поведение.
Говорим за пасивността на тези, които би трябвало да ги заболи на място...

Трудът на тези, които чистят - независимо от общността им.
Елементарните правила се учат още когато ги разхождат по градинките в количка. А майките - пресичат с децата по диагонал, говорят по телефоните и нехаят, ние трябва да ги пазим. Изхвърлят кърпичките на земята ..... заети да бутат количката. Те, които не спазват правилата, как ще научат отрочето си?
Не общността - родителите и учителите трябва да учат. Знаеш ли, че в училища има по само едно кошче да боклук на цял етаж деца.
За пасивността - право казваш. Не реагирах. Явно изпитвам срам щом още помня случката.

това можеше и аз да съм го написала. не видях да има отговор от авторката досега. имаме ли всъщност право да осъждаме и обсъждаме подобно поведение, след като ставайки негови свидетели СИ МЪЛ4ИМ?

Отговорих, дори със срам отговорих. Просто го намери и прочети.

Не осъждам или ако осъждам и аз се слагам в кюпа. Просто споделих една отдавнашна случка.

А защо няма 240 кошчета за боклук до парламента?...

пропуснала съм, да. е, сигурно следващия път няма да замълчиш, щом още го помниш :)
поздрави

Мисля че и 120 ще са предостатъчно. За всеки - кошче. Ако иска да го ползва като къщичка или да се самоизхвърли там.
Благодаря че надникна и поздрави от мен!

Не, няма да замълча, отдавна вече не мълча за подобни и други неща.
Поздрави и благодаря че се отби при мен!