Дипломация? Добри взаимоотношения? Възпитание?

Какво е това? Какво значи точно?

Да се усмихваш когато не ти пука? Да си любезен когато не понасяш човека срещу теб? Да търпиш шеги и шум когато те боли глава или имаш работа?

Какво е колектив? Какви трябва да взаимоотношенията в един колектив?

За работата: трябва да работите заедно за благото на работодателя, за изпълнението на определена задача. Но до къде се простира това взаимоотношения? До входната врата?

Трудни въпроси, въпреки че на повечето ще му се сторят естествени, дори безсмислени.

Повечето хора не могат да търпят 90% от хората, с които им се налага да контактуват в службата, съседите от входа, приятели и приятели на приятели …. Проблемът е, че се налага да търпят съответните колеги. Друг проблем е, че голям процент от шефовете са парашутисти (визирам държавни или общински фирми). Та именно тези парашутисти, на който им е вменено да контролират работата на останалите – нямат представа от естеството на самата работата. Не са запознати с работата от началното ниво, за да познават естеството й,  проблемите при изпълнението й, времето необходимо за изпълнението й  ….  Не на последно място идва проблемът – ако проявявате самоинициатива или, не дай Боже, коментар или критика по съществото на работата – имат правата да ви „резнат“. Не защо не си вършите работата, а защото не се подмазвате.

Вие се превръщате в „конфликтна“ личност. Това, че конфликтът ви е само към определен дребен шеф – е, това е друга работа. Важен е докладът именно на тази дребна личност за вашата работа, тъй като дребния шеф е в роднински връзки с по-едрите шефове.

На мен подобно държание и отношение събужда инстинктите ми на бяла акула. А когато те се събудят започвам да хапя.

Има хора, които са по-продуктивни като самостоятелна единица, а не са за колективната работа. Факт, известен от десетилетия, но не и в родната ни Татковина.

Сигурно мразите да се усмихвате когато не ви се усмихва. Мразите да правите празни комплименти само защото шефът/шефката са си купили нова чанта или друга не интересуваща ви глупост.

Защо все повече се разраства тази неискреност сред хората? До някъде се опитвам да разбера – пазят си хляба работните единици. Пазят си с труд завоюваните позиции. Пазят си мижавите или не толкова мижави служебни достижения.

Защо трябва да сме тактични, дипломатични и усмихнати в службата? Не за да върви работата по-добре, а за да бъдем приети в стадото на равни начала. Защото скрити в колективния труд няма да носим индивидуална отговорност, а ще се крием зад сянката на стадото.

За това и стадото много внимава да се държи плътно единица до единица. По-високата глава се вижда и съответно санкционира.

И после се чудим защо не вървят нещата в държавата. Защо сме единствената бивша соцдържава с почти четвъртвековен преходен период.

С вечен преходен период и то преход към нищото. :)

Дано само не си прав, силно се надявам да мръднем поне докато съм жива, та да видя на къде ще тръгнем :)

"На мен подобно държание и отношение събужда инстинктите ми на бяла акула. А когато те се събудят започвам да хапя."-Това е доста опасно ,но обяснимо:)

Благодаря, че ме посети.
Лек ден!