В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир се намира село Стоб – наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение.

Малката църквица „Св. Иван Рилски”

Бях поканена на курбан в селото и съвсем естествено поисках да се качим до това природно чудо, за което се носят легенди:

Едната легенда гласи, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и тъй като по онова време невестите ходели забулени и никой не можел да види лицето им - хубаво ли е, грозно ли е, до деня на сватбата, момата била забулена. Младоженецът пръв отбулвал булката и виждал лицето й. Като вървели из пътя сватовете и невестата, запели сватбарска песен. Лейнала се песента из ширинето, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.

Втората легенда -  Тя е за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

Третата легенда разказва, че преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни.

Настроението в подножието на балкана е невероятно. Не минахме по стандартния маршрут, а се катерехме направо през шубраците и трънките. Чувствахме се като джудженца пред величието на скалния феномен, замаяни от красотата, величието им, както  и от гордост към природата на страната ни. Все едно, че всяка от легендите оживяваше пред погледа ни.

Колко непозирано красива, величествена и замайваща е природата ни!