ИГРА

Валери Петров

“Котенце, котенце пъргаво мое,
твоето котешко бреме какво е?
Гледам те как си играеш безгрижно,
дебнеш крака ми съвсем неподвижно,
после подскачаш гръбначе извило
някак встрани елегантно и мило,
и в устицата ти пръст като мушкам,
смешно уплашено хапеш наужким.
Котенце мило, ти само играеш.
Нищо от нашите грижи не знаеш.
Няма за теб часове неспокойни,
няма за теб размишления двойни,
глупости няма и подлости няма,
няма тъга и самотност голяма.
бориш се ти, мустакато глупаче,
и не разбираш безспорно това, че
ако затворил се в своята стая,
сам, толкоз дълго с тебе играя,
то не от радост и не от добро е,
 котенце, котенце, пъргаво мое !”

Едно много старо и много хубаво стихотворение, навяващо хубави мисли.

я го прочети пак...