Родоският колос е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, издигната в пристанището на град Родос, на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от около 30 метра = на 107 фута и е била една от най-високите статуи в древността. Тя е обявена за едно от Седемте чудеса на света.
Строителството е поверено на Харес, родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на голями статуи. Неговият учител Лизип, е създал 22 метрова = 70 фута бронзова статуя на Зевс в Тарентум. Статуята на о. Родос е строена в периода между 292 и 280 г. пр.н.е.

Когато строителството приключило, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша - бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.
За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо, съответно равни на 13 и 8 тона. Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2 век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

Тридесет или четиридесет метра не са кой знае колко много - на дължина. Но на височина това вече е фабричен комин или небостъргач. А за статуя, при това от метал, би било достатъчно, за да се провъзгласи за чудо на техниката и изкуството, за чудо на света. Изглежда, че Колосът бил твърде тежък и за самата земя. Удържала го е само петдесетина години на плещите си. После го изпуснала. Цитат: "Но дори и легнал все още беше чудо" пише за него Плиний.

Предполага се, че за прототип на чертите на лицето на младежа от статуята, са били изваяни чертите на Александър Македонски. Той вярвал, че е син на Зевс и му е предопределен изключителен живот. Което той самият сбъдва, оставайки в историята с походите си, приносите си за науката, създаването на Александрийската библиотека. Противоречива личност водила разгулен личен живот, покровител на науката, велик стратег, обаятелен оратор, любим военаначалник. Верен на приятелите си и жесток с враговете си.
Колосът се издигал сравнително кратко - 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, Цитат: "Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете".
Но дори и тогава колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос. Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийския оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали.

Неговият военачелник и близък приятел Птолемей I Сотер, основател на династията на Птолемейте в Древен Египет, сключил търговски договор с о. Родос за контрол на търговията в Източното Средиземноморие. Една нощ неговата флота се доближила до острова и цяла нощ гмуркачи и носачи се трудили да извадят главата на статуята, която била скрита на тайно място. Тя, останките от склуптората, както и гробницата на приятелят и покровителят му Александър Македонски и до днес са не отрити.
Разрушената статуя не била докосната в продължение на почти 900 години. През 654 г. пр. Христа арабите успяли да превземат Родос. Легендата разказва, че сирийският княз заповядал останките на Родоския колос.
Древно общество на магове е знаело местоположението на Александровата гробница, след като Септимий Север я е скрил през 3 в. Оставили са я непокътната, като един вид трезор за най-ценните свитъци от изгорярялата библиотека. По-късно земетресението от 1303 г. не само е срутило фара, но е изложило на риск и самата гробница, което довело до нейното преместване.

Друга легенда гласи, че в гробницата на Александър /която е била скрита в основата на Александрийския фар/ са прибрани и избрани папируси от Александрийската библиотека, много мъдрости и пророкувания за бъдещето. А може би и знания от предходната цивилизация.
След неговото разрушение върху основата на фара е издигната цитадела – крепостта на Кайт Бей.

Пирамидите все още си стоят и удивляват милионите туристи. От „Градините на Семирамида” има археологически останки на основата им.

От Родоският колос няма нищо освен писмените сведения.







Защо са наречени чудеса?  Ние се възхищаваме на тези, които още не са унищожеени, но защо точно чудеса?
Може би защото в себе си крият "чудеса" - тайни послания, които ние трябва да разгадаем.