Какви хора станахме? Какви бяхме и на какво се превърнахме? Или винаги сме си били такива?
Никой никому не вярва. Никой никого не иска да чуе. Никой от никого не се интересува. Никой никого не приема. Никой на никого не отстъпва. Никой за никого не плаче. Никой не иска да обича. Никой не иска да се привързва. Никой не иска  ангажименти. Никой не иска да гради. Никой не иска да създава.
Няма приятелство без полза. Няма любов без извратеност. Няма почтеност без натякване. Няма разбиране без искане. Няма приемане без заплащане. Няма съгласие без изнудване. Няма помощ без отплата.
Само дето всеки иска нещо. Всеки иска всичко, но без да дава нищо. Вече няма НИЕ, има само - АЗ.
Тъжна гледка сме. Всички - без изключение.

Мишок един от дупката надникнал.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.

Пристъпил леко, свил дупе,
готов от сламка да побегне,
И не видял искрящото оче
на стария бездомник как го дебне….

Заприпкало кафявото мишле,
намерило си плод под тънкия листак,
загризало го то, заболо и носле
и не видяло рижия мустак.

Коварно скочил стария котак,
доволен хапка да намери,
но пъргавото мъничко мишле
в хралупа свило се, с оче измери -
надхитрило отново стария котак,
напълно във стила на Том и Джери.