И започва изместването на жената-лечител по в периферията и изпъкването ролята на мъжа.....

Това също отнема много време. Хората вече са се разселили от Африка по двата основни пътя към Азия и Европа. Идва краят на Хомо Неандерталис. Ще вметна, че именно по нашите земи в Балканският полуостров, заедно с Апенинския и Пиринейския полуострови са последните обиталища на неандерталците. Грешно е да се смята, че един вид измира и бива заменен с друг. Те съществуват много векове паралелно, има и смесване на двата вида хомо. Новият Хомо Сапиенс идва с усъвършенствана структура на черепа и с нови възможности. Речеви възможности. Неандерталците също са ги притежавали, но в ограничена степен и, което е шокиращо – не са направили опит да ги усъвършенстват. Звукосъчетанията им са били прости: до две срички. Наблягали са на жестикулацията и интонацията. Предполага се с голяма степен на сигурност, че при тях геномът е давал възможност за запазване и предаване на следващото поколение всички усъвършенствания, настъпили в предходните поколения. Точно както при животните. Но езикът /за първи път „изгрял” на планетата ни/ не е могъл да се предава с наследствения ген, както останалите натрупани познания. Предполага се, че това е причината той да не е бил усъвършенстван от неандерталците. Те са наблягали само на познания придобити по родствен път и само малък процент на нови неща. Това е и една от причините Природата да „реши”, че като вид на са достатъчно устойчиви, за да продължат развитието си и се е наложило да напуснат „сцената”, да бъдат заменени със следващият, „подобрен” Хомо Сапиенс.
Новият разумен и умел в действията си човек е бил чергар, пътешественик, ловец и събирач. Но и с възможност: да си представя, да изобретява, да подобрява обстановката и предметите около себе си. Той е бил строител, любовник, хуморист, състезател и творец. А точно този вид се е предполагало /и с право щом и сега съществуваме/, че ще има обхвата и възможностите да се развива в неограничена степен. И точно тук продължението на рода се издига в нова и носеща съвсем друга емоционална и родова стойност. В степени над съществуващата до момента, за който говорим.
До тук с общоприетите от учените неща.

Усъвършенстването на речта става от първостепенно значение защото новият хомо не притежава способността да се уповава на познанията, натрупани от неговите предшественици. Във вековете на усъвършенстването си като вид той губи тази способност за сметка на новите възможности за възприемане, творчество и .... изява. А родът с новите му качества трябва да се продължи.
Това са времена на войни: войни за територия, за изместване на старите неандерталски кланове. Войни за налагане на новото, война за храна, война за ловни полета .... времена на война /не в съвременния вариант на думата/. Мъжете като бройка са превишавали жените. /Логично и потвърдено от историята: всяко превишаване броя на родените момчета на планетата се приема като знак за война – естествен начин за регулиране на популацията/. А за продължението на рода е трябвало всеки самец да си намери еша И как ще стане това? С мучене и жестове - ъкъъ .... не става иначе сега нямаше да се наричаме хомо сапиенс сапиенс /повтарянето на думата, прието в последния век винаги ме напушва на смях/, а хомо неандерталец неандерталец

Как един мъжки индивид в онези времена може да накара жената да го хареса? Да е добър ловец? Повечето са били добри. Да е носел много храна? 80 % са го можели. Да я открадне? Е, понякога е ставало. Фактът че не се е наложило е доказателство, че ефектът не е дал необходимият ефект, за да се наложи като еталон.
Е, какво остава?
Б.Куртен смята, че усъвършенстването на човешката реч идва от вида на приеманата храна и обособяване не само на кътници, но и на резци /или обратното, не помня вече/. На мен това не ми се стори логично и никак не ми се видя научно.

Аз предложих хипотезата, че усъвършенстването на речта идва от необходимостта за затвърждаване на рода, съответно от продължението на рода, налагането му като господстващ вид на планетата. А то идва с комуникацията: с ухажването, със секса и с установяване на постоянна партньорска връзка, колкото и да се смеете на това. Те и другите се смяха преди години.

При лов, както писах вече, няма нужда от много приказки. Но жените обичаме приказките, обичаме да слушаме как ни ухажват, как ни уговарят, как ни увещават. Такива сме сега, такива сме били още от самото начало.
А как ще ухажва и уговаря мъжа една жена ако не може да върже две изречения на кръст? Как ще я убеди, че е по-добър от съседния ако не му хрумне да откъсне цвете? Ако не му хрумне да й направи специално за нея удобна кремъчна стъргалка и да намери начин да й я подари? Ако не се пошегува с нея? Ако не я изненада с песен? Ако не я придружи до реката? Нали трябва да я убеди да му роди деца?

Не смятате ли, че има повече логика отколкото зъбите в устата му и храната която яде?

Сега ви оставям да ми се смеете. Все пак това не е научен труд, нито copy/paste от Гугъл, а мои спомени от ........ Разсъждения, за които отдавна бях забравила.

Приятен смях!