Още нещо за невероятното минало на страната ни. Уникалността на комплекса е с голяма историческа стойност, достойна за световно признание. Доказателство за високата култура по нашите земи. За извисеното духовно развитие на прародителите ни, с които можем само да се гордеем.

Перперикон (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, паметници от Античността и средновековна крепост. Името му е свързно със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство.

Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древността.

То е вече част е от Стоте национални туристически обекта.

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв. км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Перперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис, където върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

През бронзовата епоха Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на критско-микенската цивилизация. Ранно желязната епоха, през която се формира тракийската религиозна-философска система /орфизма/ също е добре засвидетелствана.

Най общо Перперикон се състои от четири части, мощна крепост/акропол/ намиращ се в най-високата част на хълма, дворец светилище непосредствено под акропола, северно и южно предградие.
Вътрешността на акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки. Макар една част от комплексите да са още под земята, съвременният посетител на доста места може да се разходи по широки улици, изрязани направо в камъка и да влезе в почти запазени къщи.

За двореца се предполага, че е възможно да е монументалния храмов ансамбъл на бог Дионис, достигнал пълен разцвет през римската епоха.

Сградите на Переперикон удивляват с невероятното си майсторство на построяване за времето си, стените са толкова гладки, че се образува точен отвес.

Посетителят се удивлява, както от изградената канализационна система за отвеждане на дъждовната вода, така също и от изградената водопроводна система от глинени тръби.
Откритите две водохранилища представляващи най-големите съоръжения от този вид в Родопите са с внушителните размери 12 на 5м при дълбочина 6м, като същите са изцяло издълбани в камъка.

На север от крепостта при извършваните археологически проучвания, са открити входове на галерии към златни рудници.

Според специалистите този великолепен археологически комплекс може да се сравнява със световните паметници като Делфи, Крит и Микена.

Множество легенди са свързани със светилището на Дионис, една от който е, че непосредствено преди започналия през април 334г. пр. н. ера поход в Азия, Александър Велики идва тук и получава предсказание от гадателка, че ще завладее континента. По късно отново тук в Дионисиевото прорицалище на Гай Октавий било предсказано, че синът му Октавиан Август ще стане господар на света.

Последните находки би трябвало да направят Перперикон рокзвездата на археологическите обекти в региона. И така - какво последно е изровил Овчаров в Родопите? Едно парче мрамор, на което личи изображението на тракийския бог Херос. “Този конник е изключително важен за траките, а мраморният барелеф е доказателство за култови религиозни практики през късната римска епоха.” Според Овчаров намерената плоча сочи, че в Перперикон се е помещавал легендарният храм на Дионис, описан от древни историци.

Другият предмет е от склонана Перперикон и представлява сребърен амулет във формата на брадвичка с изображение на слънцето върху него. Археологът смята, че малката находка символизира огромното значение на слънцето за траките.

Мраморен барелеф на тракийски бог - конник Херос, открит в Перперикон, доказва, че там се намира най-голямото светилище на Балканите, а именно храмът на Дионис.

 

Наследство, с което заслужено можем да се гордеем.