Терминът „перцептивен мениджмънт“ отдавна се е утвърдил в обществената лексика. В един от справочниците на Министерството на отбраната дори се дава точното му определение. Това означава, че военните го възприемат сериозно. Днес много компании за връзки с обществеността предлагат перцептивен мениджмънт, или “пием”, като стандартна услуга. Но по всичко личи, че повечето от тях не го предлагат както трябва. В смисъл, че ако искате да сътворите Голямата лъжа по наистина изключителен начин, ще ви трябва много тясна специализация.

През последните няколко години станахме свидетели на множество примери как дадена информация се разпространява за броени минути. На практика това е толкова лесно, че неистината може да се внедри дълбоко в съзнанието на хората и никакви опити да се промени общественото съзнание не могат да ги убедят, че става въпрос за неистина. Ние просто искаме да вярваме, разбирате ли? И колкото по-лесно ни убедят да повярваме в нещо, толкова по-добре. А ако на по-късен етап се окаже, че всичко е изфабрикувано? Е, какво толкова. На нас всъщност не ни пука.

Но ако наистина сте заинтригувани, много лесно ще откриете сходство между тях и пием ситуациите в реалния живот. Ако трябва бъда откровен, ще призная, че не вярвам някой да се зарови чак дотам. Ние сме преситени от информация и отдавна не искаме да я търсим сами. А тази умствена нагласа на обществото е най-голямото предимство за компаниите, предлагащи пием. Може да ви прозвучи нелогично, но с колкото повече информация разполагаме, толкова по-малко знаем за истината. Това е война на изтощението, в която никой от нас не може да се сравнява с тези хора — включително големите световни медии и изявените журналисти, които често биват захранвани с готовите „факти“ както всички останали. Вярно е, че са ни заблуждавали и преди, но също така е вярно, че в днешно време ни заблуждават много по-често и в много по-големи мащаби.

Някой ще възрази, че манипулаторите на общественото мнение не са от вчера, че ние отдавна сме свикнали с тях. Но _пиемърите_ (една нова дума) _не са_ манипулатори. Манипулаторът е човек, който изопачава фактите по начин, изгоден за клиента му. Но пием компаниите не изопачават фактите. Те ги създават,  а после ги продават на света като истина. При манипулаторите поне имаме шанс да хвърлим бегъл поглед върху действителните факти. Не е така при пием експертите, тъй като при тях не съществува никаква истина. Това е разликата между светулката и светкавицата, както бе казал многоуважаемият Марк Твен (който, ако живееше в наши дни, несъмнено би се забавлявал чудесно с пием експертите).

                На атаките на тези експерти може да издържи само високообразовано, добре информирано и любознателно общество. За съжаление повечето от нас вече не са нито образовани, нито информирани, нито любознателни.

За да бъдем наистина свободни, ние трябва да се опитаме да контролираме собствената си съдба. Нещо, което в момента не правим. Все още имаме шанс, но трябва страшно много да го искаме, защото няма да е лесно.

Из „Цялата истина” - Д.Балдачи

Знам, че повечето хора имат необяснимо /от моя гледна точка/ негативно отношение към плъхчетата.
Повечето хора като чуят за плъх и веднага си представят някакво мръсно, носещо зараза, търчащо по мазетата и каналите животно.
Но вече от два века се отглеждат декоративни плъхчета, който много бързо набират популярност като домашни любимци. Вече има изложби за най-красиво, най-умно и най добре дресирано животинче. Много мои познати участват във филмови продукции с любимците си, които се изявяват като филмови звезди.
Сигурна съм, че хората ще започнат да признават колко умни и добри са те, колко лесно се отглеждат и колко бързо се привързват към стопаните си.
Дори се готвим и в БГ да направим първата изложба за домашни плъхчета. Да популяризираме този изключителен домашен любимец.
В тази връзка искам да ви покажа Пухи. Новото ми плъшоче. Още е мъник и шубелия, но се надявам бързо да свикне с дома и да се разтърчи свободно.



.......................................


................................................



.................................................





Както виждате този мъник нито е мръсен, нито е грозен, нито е страшен.  Не хапе и не разнася зарази. Дори е бая шубелия. Със сигурност него ще го е много повече страх от вас.
Надявам се да го харесате.

И започва изместването на жената-лечител по в периферията и изпъкването ролята на мъжа.....

Това също отнема много време. Хората вече са се разселили от Африка по двата основни пътя към Азия и Европа. Идва краят на Хомо Неандерталис. Ще вметна, че именно по нашите земи в Балканският полуостров, заедно с Апенинския и Пиринейския полуострови са последните обиталища на неандерталците. Грешно е да се смята, че един вид измира и бива заменен с друг. Те съществуват много векове паралелно, има и смесване на двата вида хомо. Новият Хомо Сапиенс идва с усъвършенствана структура на черепа и с нови възможности. Речеви възможности. Неандерталците също са ги притежавали, но в ограничена степен и, което е шокиращо – не са направили опит да ги усъвършенстват. Звукосъчетанията им са били прости: до две срички. Наблягали са на жестикулацията и интонацията. Предполага се с голяма степен на сигурност, че при тях геномът е давал възможност за запазване и предаване на следващото поколение всички усъвършенствания, настъпили в предходните поколения. Точно както при животните. Но езикът /за първи път „изгрял” на планетата ни/ не е могъл да се предава с наследствения ген, както останалите натрупани познания. Предполага се, че това е причината той да не е бил усъвършенстван от неандерталците. Те са наблягали само на познания придобити по родствен път и само малък процент на нови неща. Това е и една от причините Природата да „реши”, че като вид на са достатъчно устойчиви, за да продължат развитието си и се е наложило да напуснат „сцената”, да бъдат заменени със следващият, „подобрен” Хомо Сапиенс.
Новият разумен и умел в действията си човек е бил чергар, пътешественик, ловец и събирач. Но и с възможност: да си представя, да изобретява, да подобрява обстановката и предметите около себе си. Той е бил строител, любовник, хуморист, състезател и творец. А точно този вид се е предполагало /и с право щом и сега съществуваме/, че ще има обхвата и възможностите да се развива в неограничена степен. И точно тук продължението на рода се издига в нова и носеща съвсем друга емоционална и родова стойност. В степени над съществуващата до момента, за който говорим.
До тук с общоприетите от учените неща.

Усъвършенстването на речта става от първостепенно значение защото новият хомо не притежава способността да се уповава на познанията, натрупани от неговите предшественици. Във вековете на усъвършенстването си като вид той губи тази способност за сметка на новите възможности за възприемане, творчество и .... изява. А родът с новите му качества трябва да се продължи.
Това са времена на войни: войни за територия, за изместване на старите неандерталски кланове. Войни за налагане на новото, война за храна, война за ловни полета .... времена на война /не в съвременния вариант на думата/. Мъжете като бройка са превишавали жените. /Логично и потвърдено от историята: всяко превишаване броя на родените момчета на планетата се приема като знак за война – естествен начин за регулиране на популацията/. А за продължението на рода е трябвало всеки самец да си намери еша И как ще стане това? С мучене и жестове - ъкъъ .... не става иначе сега нямаше да се наричаме хомо сапиенс сапиенс /повтарянето на думата, прието в последния век винаги ме напушва на смях/, а хомо неандерталец неандерталец

Как един мъжки индивид в онези времена може да накара жената да го хареса? Да е добър ловец? Повечето са били добри. Да е носел много храна? 80 % са го можели. Да я открадне? Е, понякога е ставало. Фактът че не се е наложило е доказателство, че ефектът не е дал необходимият ефект, за да се наложи като еталон.
Е, какво остава?
Б.Куртен смята, че усъвършенстването на човешката реч идва от вида на приеманата храна и обособяване не само на кътници, но и на резци /или обратното, не помня вече/. На мен това не ми се стори логично и никак не ми се видя научно.

Аз предложих хипотезата, че усъвършенстването на речта идва от необходимостта за затвърждаване на рода, съответно от продължението на рода, налагането му като господстващ вид на планетата. А то идва с комуникацията: с ухажването, със секса и с установяване на постоянна партньорска връзка, колкото и да се смеете на това. Те и другите се смяха преди години.

При лов, както писах вече, няма нужда от много приказки. Но жените обичаме приказките, обичаме да слушаме как ни ухажват, как ни уговарят, как ни увещават. Такива сме сега, такива сме били още от самото начало.
А как ще ухажва и уговаря мъжа една жена ако не може да върже две изречения на кръст? Как ще я убеди, че е по-добър от съседния ако не му хрумне да откъсне цвете? Ако не му хрумне да й направи специално за нея удобна кремъчна стъргалка и да намери начин да й я подари? Ако не се пошегува с нея? Ако не я изненада с песен? Ако не я придружи до реката? Нали трябва да я убеди да му роди деца?

Не смятате ли, че има повече логика отколкото зъбите в устата му и храната която яде?

Сега ви оставям да ми се смеете. Все пак това не е научен труд, нито copy/paste от Гугъл, а мои спомени от ........ Разсъждения, за които отдавна бях забравила.

Приятен смях!

Има доста становища защо и как започва и възниква, оформя се и се развива човешката реч. Някои са доста противоречиви. Някои се посрещат с умерен интерес, други - с присмех. Всичко ново и непознато винаги е подложено на гонение. Сякаш генно ни е заложено да се борим срещу новото. Законът на тълпата. Ако тълпата го приеме, приема го и отделния индивид и съответно даденото "ново нещо" успява да се наложи.
Предполяга се, че при Хомо Неандерталец голяма част от познанията на предходните поколения са се предавали от майка на дъщеря. Все още сме в матриархата. Много, много рано. Примерно около 300 000 г. пр. н. е. Тогавашния пра-човек е бил по-близо до животинския вид и съответно е взаимствал основните генно предавани умения от поколение на поколение. Това е невероятно устойчив начин за пренос на положителни, генно одобрени фактори, способствали налагането на даден вид и затвърждаването му в природата.
А защо първоначално женският индивид се налага за водач/шаман на групата има по-горен пост за това.
Жените са ловували наравно с мъжете до момента на създаване на потомство. Оставайки да се грижат за това потомство те са успявали временно да запазят водачеството /като главни съветници и решаващ глас при вземане на решения, засягащи цялата група/.
След около още 100 000 х.г.пр.н.е. /тук датите и периодите са съвсем условни/ започва да се налага ролята на мъжкия индивид като ловец и основен източник на храна. Но не единствен. Защото жените и децата същи са взимали участие в прехраната и са давали своя дял в общото съществуване.
Събирачеството - жените са познавали ядливите растения, семена и корени. Много важна добавка към основно месната диета на групата. Децата са събирали дърва и мъх, а възрастните мъже, не можещи вече да участват в ловната група са им помагали, но и са поставили началото на една нова професия. Изработване на оръдията на труда. Първоначално дървото, а в последствие кремъкът са били техните материали. Колко ли време е било необходимо да се стигне до идеята, че обработеното на слаб огън дърво става по-издръжливо. Че заострения кол е по-подходящ от цепеницата. Че кремъкът е по-твърд и с по разностранни приложения от заострения кол.
А как са комуникирали тогава? Основно с жестове, мимики и гласни съчетания /викове/
А защо? Пример: ако аз и ти ловуваме глигани или мечки и зад теб се появи пантера как ще предпочетеш да те уведомя за това. Надали пантерата/врага ще чака да ти обясня на раста или точки е и .... т.н., но един вик с определен нюанс, придружен с определен жест е разбираем за всеки ..... пра-човек .... и дори на съвременния в днешните градове.
Ловът се налага като основна прехрана на групата и от тук започва да изпъква мъжкия индивид като ловец и водач на ловната група. Неговото реноме расте и двата, мъжкия и женския индивид, започват да изравняват позициите си и да взимат общи "решения" допълвайки познанията си.
Хомо Неандерталец изключително добре са познавали растенията, съответно билките. Те са използвани не само за храна, но и за лекарства. И започва изместването на жената-лечител по в периферията и изпъкването ролята на мъжа......

Още нещо за невероятното минало на страната ни. Уникалността на комплекса е с голяма историческа стойност, достойна за световно признание. Доказателство за високата култура по нашите земи. За извисеното духовно развитие на прародителите ни, с които можем само да се гордеем.

Перперикон (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, паметници от Античността и средновековна крепост. Името му е свързно със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство.

Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древността.

То е вече част е от Стоте национални туристически обекта.

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв. км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Перперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис, където върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

През бронзовата епоха Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на критско-микенската цивилизация. Ранно желязната епоха, през която се формира тракийската религиозна-философска система /орфизма/ също е добре засвидетелствана.

Най общо Перперикон се състои от четири части, мощна крепост/акропол/ намиращ се в най-високата част на хълма, дворец светилище непосредствено под акропола, северно и южно предградие.
Вътрешността на акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки. Макар една част от комплексите да са още под земята, съвременният посетител на доста места може да се разходи по широки улици, изрязани направо в камъка и да влезе в почти запазени къщи.

За двореца се предполага, че е възможно да е монументалния храмов ансамбъл на бог Дионис, достигнал пълен разцвет през римската епоха.

Сградите на Переперикон удивляват с невероятното си майсторство на построяване за времето си, стените са толкова гладки, че се образува точен отвес.

Посетителят се удивлява, както от изградената канализационна система за отвеждане на дъждовната вода, така също и от изградената водопроводна система от глинени тръби.
Откритите две водохранилища представляващи най-големите съоръжения от този вид в Родопите са с внушителните размери 12 на 5м при дълбочина 6м, като същите са изцяло издълбани в камъка.

На север от крепостта при извършваните археологически проучвания, са открити входове на галерии към златни рудници.

Според специалистите този великолепен археологически комплекс може да се сравнява със световните паметници като Делфи, Крит и Микена.

Множество легенди са свързани със светилището на Дионис, една от който е, че непосредствено преди започналия през април 334г. пр. н. ера поход в Азия, Александър Велики идва тук и получава предсказание от гадателка, че ще завладее континента. По късно отново тук в Дионисиевото прорицалище на Гай Октавий било предсказано, че синът му Октавиан Август ще стане господар на света.

Последните находки би трябвало да направят Перперикон рокзвездата на археологическите обекти в региона. И така - какво последно е изровил Овчаров в Родопите? Едно парче мрамор, на което личи изображението на тракийския бог Херос. “Този конник е изключително важен за траките, а мраморният барелеф е доказателство за култови религиозни практики през късната римска епоха.” Според Овчаров намерената плоча сочи, че в Перперикон се е помещавал легендарният храм на Дионис, описан от древни историци.

Другият предмет е от склонана Перперикон и представлява сребърен амулет във формата на брадвичка с изображение на слънцето върху него. Археологът смята, че малката находка символизира огромното значение на слънцето за траките.

Мраморен барелеф на тракийски бог - конник Херос, открит в Перперикон, доказва, че там се намира най-голямото светилище на Балканите, а именно храмът на Дионис.

 

Наследство, с което заслужено можем да се гордеем.