Тъй като съм пред взимането на ново плъхче, дете на Белла, една от представените ви мои домашни плъхчета - реших отново да запозная интересуващите се с още инфо за тези прекрасни животинки.

"Къде може да се видят едновременно стотина големи, добре охранени плъха? Във всяко мазе на голям жилищен блок ­ ще отговорите вие. Не само ­ подобно стълпотворение може да се наблюдава и на ... изложба. В цял свят през последните години се организират десетки изложби на декоративни плъхове, които малко приличат на своите събратя от мазетата ­ те са изрядно чисти, разнообразно оцветени и не проявяват агресия към хората. Тези гризачи имат документи и, както се полага на породисти домашни питомци, истински родословия.

Съвременните декоративни плъхове са потомци на обикновените канални обитатели. Според една версия, техните предци произлизат от китайските кафяви плъхове, внесени в Англия през 1720 г. Англичаните бързо намерили приложение на гостите от Поднебесната империя ­ те били пускани в затворено помещение, където ставали жертва на кучета. Песът, който убивал най-голям брой плъхове за определено време, ставал победител.

Колкото и парадоксално да е, но именно тези жестоки способи за унищожаването им, довели до началото на тяхното целенасочено развъждане. Най-известният по онова време в Англия ловец на плъхове, наричан Черния Джак, станал първият селекционер. Той улавял най-интересните животни ­ едри, здрави, необичайно оцветени ­ и скоро получил няколко вида, различаващи се по окраска ­ черен, сив, албинос.

На 24 октомври 1901 г. в град Айлъсбъри организирали първата изложба на декоративни плъхове, а десетина години по-късно бил създаден и британският "Национален клуб на мишките и плъховете".

Негативното отношение към плъховете е свързано, преди всичко с дивите гризачи, които действително представляват опасност. Но да се прави аналогия между декоративен и див плъх е същото, като да се сравнява пудел с вълк. Предците им като че ли са общи, но сходство практически няма.

Домашните плъхове се привързват силно към своите стопани ­, откликват на името си, дотърчават при първо повикване, обичат да общуват и с удоволствие "пътешестват" в пазвата или върху рамото на стопаните си.
Плъховете могат да се обучават на различни команди и фокуси. Един хулиган, който нападнал самотна девойка през ноща, сериозно пострадал от мъжки сив плъх, който до този момент подремвал в пазвата на своята стопанка.

Съществува много разновидности плъхове. Представител

на името си, дотърчават при първо повикване, обичат да общуват и с удоволствие пътешестват в пазвата или върху рамото на стопанина си. Те охотно ядат супа, каша, зеленчуци, не отказват кисело мляко и сладкиши.

Плъховете може да се обучават на различни команди и фокуси. Перуанските автокрадци например, научили плъховете да плашат дамите зад волана, докато чакат на светофара: гризачите скачали в скута на жените, които с писъци излизали навън, а крадците, естествено, отмъквали изоставената кола. Но опашатите гризачи може да се използват не само за престъпни цели, а и за благородни постъпки. Един хулиган, който нападнал самотна девойка през нощта, сериозно пострадал от мъжки сив плъх, който до този момент подремвал в пазвата на своята стопанка.

Съществуват ммного разновидности плъхчета. Представителите на  различните породи се отличават един от друг по своите физически характеристики, например, структурата на козината. Най-разпространени са плъховете с бял гладък блестящ косъм. При сатеновите плъхове козината е по-дълга и по-мека. Има и къдрави и даже абсолютно плешиви.

Най-новото постижение на селекционерите е породата дъмбо. Тази разновидност, е наречена така в чест на героя от анимационния филм ­ слончето Дъмбо. Животните от тази порода имат необикновени уши: много по-големи, отколкото при обикновените плъхове и разположени по-ниско. Съществуват даже безопашати плъхове.

От голямо значение за популярността на едни или други видове е модата на окраската. Преди десетина години например, било модно човек да се разхожда с бял плъх на рамото. Сега на върха на плъховия рейтинг се намират животните с окраска "блейз", при които на тъмната муцуна има бял знак с клинообразна форма.

За популярността на очарователните гризачи говори и един факт от последните дни: само за последния уикенд печалбата от прожекциите на новия американски мултфилм "Рататуй", посветен на приключенията на плъха Реми, възлиза на 47,2 милиона долара. "Рататуй" успял да изпревари своя основен конкурент ­ филма "Умирай трудно-4" с Брус Уилис в главната роля. Продължението на киноепопеята за нюйоркския полицай Джон Маклейн събрало 33,1 милиона долара. Очевидно, зрителите са предпочели забавните похождения на очарователното зверче пред изпълнението на застаряващата екшън-звезда."

И така, ако плъхът не предизвиква възторг у вас ­ вероятно вие силно изоставате от нравите на съвременното модно общество.

ТОП 6 на ПРИЧИНИТЕ ДА ИЗБЕРЕМ ПЛЪХ

  1. Хамстерът  често хапе.

  2. Морското свинче  издава дразнещи звуци.

  3. Чинчилата  не понася жегите.

  4. Зайчето  има трудно поносима миризма.

  5. Катеричките  почти не се опитомяват.

  6. Мишката е  "плъх" в миниатюра, но без  интелект.

ДОСТОИНСТВА НА ПЛЪХОВЕТЕ:

­ 1. Много умни и активни домашни животни. Наблюдаването им е много интересно занимание, а понякога действа и успокояващо.

­ 2. Плъхът е прекрасен компаньон.

­ 3. Поддава се на дресировка. Може да изпълнява командите «Седни», «Стой», «Бягай» и т. н.

­ 4. Всеядни са.

­ 5. Плъхът е много чистоплътно домашно животно. Чисти се по-често от котката, която е известна със своята чистоплътност.

 6. Тези гризачи почти не миришат, ако клетката, която обитават, се почиства редовно.

­ 7. Не вдигат шум. Държат се много по-тихо в сравнение с хамстерите.

­ 8. Съществуват безброй цветни вариации на козината им ­ за всеки вкус.

­ 9.  Плъховете напомнят на малки кутрета, които никога няма да пораснат.

­ 10. Никога няма да ви се наложи да ги разхождате навън, когато вали дъжд или сняг.

 Запомнете: Плъховете на са играчка! Вие носите отговорност за тяхното здраве и живот!

Част е copy от: http://www.monitor.bg/article?id=128160

В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир се намира село Стоб – наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение.

Малката църквица „Св. Иван Рилски”

Бях поканена на курбан в селото и съвсем естествено поисках да се качим до това природно чудо, за което се носят легенди:

Едната легенда гласи, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и тъй като по онова време невестите ходели забулени и никой не можел да види лицето им - хубаво ли е, грозно ли е, до деня на сватбата, момата била забулена. Младоженецът пръв отбулвал булката и виждал лицето й. Като вървели из пътя сватовете и невестата, запели сватбарска песен. Лейнала се песента из ширинето, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.

Втората легенда -  Тя е за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

Третата легенда разказва, че преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни.

Настроението в подножието на балкана е невероятно. Не минахме по стандартния маршрут, а се катерехме направо през шубраците и трънките. Чувствахме се като джудженца пред величието на скалния феномен, замаяни от красотата, величието им, както  и от гордост към природата на страната ни. Все едно, че всяка от легендите оживяваше пред погледа ни.

Колко непозирано красива, величествена и замайваща е природата ни!

Това е copy/paste материал, но е достатъчно интересен и поучителен, за да го представя на вниманието ви.

За диети и диетиране мога да изпиша един тон бумаги. Казвам го от личен опит, защото съм пробвала какви ли не режими. На пазара се появиха всевъзможни заглавия по темата, хиляди сайтове бълват непрекъснато нови и нови начини на хранене. Хората продължават да се амбицират (в което няма нищо лошо), защото всеки следващ е с нещо „по-добър" от предходния и най-вече е „БЕЗ ГЛАД". Ама без никакъв глад! Честно казано, не знам коя е тази диета, от която с похапване се слабее, но ако някой е чувал, ще му бъда благодарна ако ми сподели.

Диети - врагове...

Истината обаче е една и тя е в главите ни. Диетата на Дюкан, на ПеткАн, ИцАн или МецАн ... не вАжат, ако в главите ни не се е избистрило едно нещо. И то е, че трябва да се обичаме - себе си, телата си, същността си. А когато се заобичаме, но истински и от сърце, вече няма да имаме нужда от каквато и да било диета.

Много е важно да се освободим от присъствието в живота си на някои диети-врагове в мисията ни да слабеем. Една от тях е Диетата на МърморАн - дебели сме, никой не ни харесва, а пък така ни мързиии да спортувамееее, и защо, по дяволите, не влизаме в тия дънки?! Еми няма как да влизаме, когато сме се вторачили в себе си и в излишните си килограми и съответно не се харесваме.

Освен Диетата на МърморАн, не е лошо да игнорираме диети от типа на Зърнената - ям това, което зърна, както и от типа на Портокаловата - ям всичко без портокали! Тялото ни има памет и затова сред диетите, които изобщо не се препоръчват, е Диетата на ГладАн. Да гладуваме, да гладуваме - колко да гладуваме! Тялото ни веднага „изважда запасите" и по свой си начин успява да оцелее в условията, на които го подлагаме. Все едно го мразим! Обаче после то ни го връща тъпкано - я с йо-йо ефект, я с някоя и друга язвичка...

Нека не забравяме, че тялото ни е достатъчно умно, за да се съхрани през годините и колкото и да се опитваме да го подлъжем, то много добре усеща помислите ни и реагира точно, когато най-малко очакваме. Например, много често се случва да правим някоя диета за втори път и тя да няма същия резултат като първия път. Ами нормално - ние вече сме свалили най-излишното и сега очевидно тялото казва СТОП! На този стадий толкова! След време пак! Сега ходи и спортувай! Ние обаче продължаваме упорито да диетираме на принципа: „То пък ще ми каже!" (тялото имам предвид).

Обаче една от най-опасните диети-врагове е Диетата ВечерАн и особено практикуването й след 20 ч. Обикновено тази диета е особено интензивна. Най-често хората, които я практикуват или не са се хранили през деня, защото „не са имали време", или са хапнали нещо за залъгване. Тази диета-враг е придружена с активно прилягане пред телевизора, а продължението й е свързано с поливането на храната с някоя и друга бира. След което следва блажен сън, а на сутринта освен, че ставането е кауза пердута, човек е издут като поничка. Безценно!

Диети - приятели...

Изброените диети по-горе могат да бъдат заменени успешно с други, водещи гарантирано до положителен резултат. Горещо препоръчвам Диетата на ПоспалАн. Доказано е научно, че повечето часове сън спомагат за свалянето на килограми. Ако ежедневието на човек е свързано със задължително ранно ставане, то поне би могъл да се опита вечерта да си легне час по-рано, като все пак не е направил тренировка на ВечерАн преди това.

ПоспалАн е много ефективна диета, но пък ДвижАААн, оооо ДвижАн работи безотказно. Движението е пръв другар на процеса на слабеенето - било то разходка, джогинг, плуване, каране на колело, фитнес, секс ... да, нека не забравяме за секса - верен приятел на горенето на калории ... изобщо всичко, което ни допада като активност, свързана със спорта е особено препоръчителна и спада към Диетата на ДвижАн.

Тук е абсолютно задължителна намесата на Диетата на ЗамечтАн. Представяйте си се с фигурата, която мечтаете да постигнете. Игнорирайте всички нездрави мисли, свързани с излишни килограми и т.н. Просто живейте в резултата! Така неусетно ще забележите, че без да искате сте преминали през стадии на отслабването, които - ако се бяхте вторачвали - може би нямаше да постигнете.

Ясно е, че няма да оцелеете твърде много дни само на компилация от диетите на ПоспалАн, ДвижАн и ЗамечтАн. Ще се наложи да вмъкнете тук-таме в менюто си някой плод и зеленчук, крехко месце, варива, да ограничите тестените и сладки изделия и най-вече да пиете мнооооооого течности. Най-добре е вода и чай. Разбира се, хора сме - може от време на време чаша бира или вино, но чаша означава чаша...не означава пет чаши.

Диетата на ГлавАн - най-добрата!

Но нека не бъдем максималисти! В крайна сметка, дори човек да има някое и друго кило в повече - голям праз! Ще го свали с течение на времето, дори и без взиране до умопомрачение в кантара. Ако се храним с кеф, дъвчем бавно, наслаждаваме се на всяка хапка, внасяме повече движение и позитивно мислене относно тялото и съзнанието си в своето ежедневие, и най-вече - обичаме себе си - резултатите няма да закъснеят. Диетата ГлавАн е мое дело и я препоръчвам на де що срещна човек по улицата. Сега реших да я представя в писмен вид. Дано да ви е заинтригувала!