Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280г. пр. хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето.



Градът Александрия, основан през 332 пр. Христа, се простирал по делтата на река Нил. Това бил един от първите градове, построени през епохата на елинизма.




Пристанището на Александрия представлявало опасно място за речните търговци. Водите на Нил били буйни и носели със себе си купища камъни и дървета, които затруднявали лоцманите на корабите, пристигнали в Александрия от цял Египет. Ето защо било взето решението да се построи колосален фар, който да обезопаси корабоплаването. Фарът бил построен на остров Фарос, по пътя за Александрия.

Фарът е представлявал кула с височина 180 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.
Маякът бил и крепост, наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожаряване на вражеските кораби, което е малко вероятно, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време. За да се поддържа огъня, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета.
Александрийският фар представлявал и крепост, а не само помощно съоръжение за безопасно мореплаване. Той бил идеален наблюдателен пост, от който било възможно да се разгледа добре числеността на вражеския флот, докато корабите приближавали Александрия.

Загадките на фара:

Както стана вече дума: за своето време – 3 век пр. Хр., Александрийският фар е бил невероятно постижение на техническата мисъл. За това и много писатели в последвалите векове пишат с неприкрито вдъхновение и възхищение за “чудните способности” на сградата. “Това е постройка, която няма аналог на лицето на Земята”, отбелязва средновековният арабски географ Ал Бакри. – Най-голямото чудо на фара е неговото странно огледало, изработено от чудни и невероятни материали, което позволява на александрийците да виждат приближаващите се към острова кораби цели дни, преди те да се доближат до брега”. По-нататък в своето описание Ал Бакри заявява, че освен за наблюдателен пункт “странното огледало” е служило на древните и като телескоп за изследване на звездите.



В Александрия се съхранявал саркофага, в който били положени мощите на Александър Македонски. По-късно за тяхното съхранения се предполага, че били преместени в основата на фара. Погребалният ковчег бил целият от стъкло и в него се съхранявали едни от най-важните ръкописи на Александрийската библиотека. Дали?

Много гръцки и по-късни историци, археолози и градове са претендирали, че са открили гробът на един от великите мъже на онези времена.
Ето: „Според Страбон, новата гробница на Александър в града носещ името му, била великолепна постройка в аристократичния квартал, като в нея са погребвани и повечето владетели от династията на Птолемеите, управлявали Египет цели триста години. Гробницата била известна като “Сома” (или “Сема”). Тялото на императора първоначално е положено в саркофаг от чисто злато, но (както твърди Диодор Сицийлски) през І в.пр.н.е. Птолемей Х, при чието управление страната изпаднала в тежка финансова криза, наредил то да бъде преместено в прозрачен стъклен ковчег, уж за да бъде “по-достъпно” за многобройните поклоници. По-късно Йосиф Флавий съобщава, че последната владетелка на Египет Клеопатра VІІ конфискувала всички съкровища от гробницата на Александър за да посрещне разходите си във войната с Рим.Известно е, че идвайки в Египет великият Цезар посещава и гробницата на Александър. По-късно край тялото на императора се усамотява Октавиан Август, известен като възторжен негов почитател. Според Светоний, преди да си тръгне, Август поставил на челото на Александър златна диадема и го целунал, повреждайки неволно носа на мумията. Сред римските императори посетили специално Александрия за да се поклонят пред останките на великия македонски владетел, са Траян и Септимий Север, който както твърди живелия по онова време историк Дион Касиус, наредил да скрият в мазвзолея му всички “тайни книги” и забранил достъпа на поклоници до гробницата. Последните императори, видели останките на Александър, са Каракала през 215 и Диоклециан през 296. Известно е, че макар и двамата да разграбват града, наказвайки жителите му за неподчинение към Рим, те изрично нареждат на войниците си да не докосват”
Други:
Македонските вестници претендират, че той се намира на гръцко-македонската граница.
Британски историк пък го „намира” във Венеция.

Днес там се издига крепостта Каит Бей. Тя е издигната на входа на източното пристанище на мястото на фара.





Още едно от „чудесата” на света. Издигнато с чисто практична цел то се превръща не само в символ, но и в още една от древните тайни. Съхранено в писмени източници, легенди, научни трудове, загадки. Каква е причината един пристанищен строеж със строго военно предназначение да се превърне във ВЪПРОС от нашата история, чакащ все още отговори.
Една загадка обвита в мистерията на древността.
Една загадка, която още вълнува умовете.