Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280г. пр. хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето.



Градът Александрия, основан през 332 пр. Христа, се простирал по делтата на река Нил. Това бил един от първите градове, построени през епохата на елинизма.




Пристанището на Александрия представлявало опасно място за речните търговци. Водите на Нил били буйни и носели със себе си купища камъни и дървета, които затруднявали лоцманите на корабите, пристигнали в Александрия от цял Египет. Ето защо било взето решението да се построи колосален фар, който да обезопаси корабоплаването. Фарът бил построен на остров Фарос, по пътя за Александрия.

Фарът е представлявал кула с височина 180 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.
Маякът бил и крепост, наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожаряване на вражеските кораби, което е малко вероятно, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време. За да се поддържа огъня, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета.
Александрийският фар представлявал и крепост, а не само помощно съоръжение за безопасно мореплаване. Той бил идеален наблюдателен пост, от който било възможно да се разгледа добре числеността на вражеския флот, докато корабите приближавали Александрия.

Загадките на фара:

Както стана вече дума: за своето време – 3 век пр. Хр., Александрийският фар е бил невероятно постижение на техническата мисъл. За това и много писатели в последвалите векове пишат с неприкрито вдъхновение и възхищение за “чудните способности” на сградата. “Това е постройка, която няма аналог на лицето на Земята”, отбелязва средновековният арабски географ Ал Бакри. – Най-голямото чудо на фара е неговото странно огледало, изработено от чудни и невероятни материали, което позволява на александрийците да виждат приближаващите се към острова кораби цели дни, преди те да се доближат до брега”. По-нататък в своето описание Ал Бакри заявява, че освен за наблюдателен пункт “странното огледало” е служило на древните и като телескоп за изследване на звездите.



В Александрия се съхранявал саркофага, в който били положени мощите на Александър Македонски. По-късно за тяхното съхранения се предполага, че били преместени в основата на фара. Погребалният ковчег бил целият от стъкло и в него се съхранявали едни от най-важните ръкописи на Александрийската библиотека. Дали?

Много гръцки и по-късни историци, археолози и градове са претендирали, че са открили гробът на един от великите мъже на онези времена.
Ето: „Според Страбон, новата гробница на Александър в града носещ името му, била великолепна постройка в аристократичния квартал, като в нея са погребвани и повечето владетели от династията на Птолемеите, управлявали Египет цели триста години. Гробницата била известна като “Сома” (или “Сема”). Тялото на императора първоначално е положено в саркофаг от чисто злато, но (както твърди Диодор Сицийлски) през І в.пр.н.е. Птолемей Х, при чието управление страната изпаднала в тежка финансова криза, наредил то да бъде преместено в прозрачен стъклен ковчег, уж за да бъде “по-достъпно” за многобройните поклоници. По-късно Йосиф Флавий съобщава, че последната владетелка на Египет Клеопатра VІІ конфискувала всички съкровища от гробницата на Александър за да посрещне разходите си във войната с Рим.Известно е, че идвайки в Египет великият Цезар посещава и гробницата на Александър. По-късно край тялото на императора се усамотява Октавиан Август, известен като възторжен негов почитател. Според Светоний, преди да си тръгне, Август поставил на челото на Александър златна диадема и го целунал, повреждайки неволно носа на мумията. Сред римските императори посетили специално Александрия за да се поклонят пред останките на великия македонски владетел, са Траян и Септимий Север, който както твърди живелия по онова време историк Дион Касиус, наредил да скрият в мазвзолея му всички “тайни книги” и забранил достъпа на поклоници до гробницата. Последните императори, видели останките на Александър, са Каракала през 215 и Диоклециан през 296. Известно е, че макар и двамата да разграбват града, наказвайки жителите му за неподчинение към Рим, те изрично нареждат на войниците си да не докосват”
Други:
Македонските вестници претендират, че той се намира на гръцко-македонската граница.
Британски историк пък го „намира” във Венеция.

Днес там се издига крепостта Каит Бей. Тя е издигната на входа на източното пристанище на мястото на фара.





Още едно от „чудесата” на света. Издигнато с чисто практична цел то се превръща не само в символ, но и в още една от древните тайни. Съхранено в писмени източници, легенди, научни трудове, загадки. Каква е причината един пристанищен строеж със строго военно предназначение да се превърне във ВЪПРОС от нашата история, чакащ все още отговори.
Една загадка обвита в мистерията на древността.
Една загадка, която още вълнува умовете.

Колко е прекрасно да има човек нещо толкова екзотично и красиво цвете на балкона си.
Тази година за първи път цъфнаха едновременно 5 пъпки.
Ето ги сутринта:

......................................................................................................................................................................

А цветовете се отвориха на обяд:

.......................................................................................................................................................................




Така им се радвам !
Имат наситен мускусен аромат, който в  същото време е  много лек и приятен. Опиеняващ.


Надявам се, че и от тези снимки се забелязва нежността и крехкостта им.
Утре вече няма да ги има. Жалко, че са толкова нетрайни.

Ако бях и по-добър фотограф .....

ИГРА

Валери Петров

“Котенце, котенце пъргаво мое,
твоето котешко бреме какво е?
Гледам те как си играеш безгрижно,
дебнеш крака ми съвсем неподвижно,
после подскачаш гръбначе извило
някак встрани елегантно и мило,
и в устицата ти пръст като мушкам,
смешно уплашено хапеш наужким.
Котенце мило, ти само играеш.
Нищо от нашите грижи не знаеш.
Няма за теб часове неспокойни,
няма за теб размишления двойни,
глупости няма и подлости няма,
няма тъга и самотност голяма.
бориш се ти, мустакато глупаче,
и не разбираш безспорно това, че
ако затворил се в своята стая,
сам, толкоз дълго с тебе играя,
то не от радост и не от добро е,
 котенце, котенце, пъргаво мое !”

Едно много старо и много хубаво стихотворение, навяващо хубави мисли.

Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страни на морето.
Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.





До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта.
Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати.
Но и този храм не издържал дълго. През 550 пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат. Но кое е бил той – ще разберем по нататък.










"Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята."
Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света.
"Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм.
Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство.








На 21 юли 356 пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър, за да спаси своя горящ храм.

Къде са изчезнали повечето Чудеса на Света?
Защо някои са били разрушени?
Защо е направено всичко възможно те да бъдат забравени, изличени от лицето на Земята? Останали са ни пирамидите, но те май имат изключително значение за бъдещия живот на Земята. Това ли е причината, за да не са разрушени и те?
Какво ще получим, какво ще научим - ако разгадаем тайната им?
И дали трябва да ги разгадаем?
Дали е дошло времето за тяхното разгадаване?

Тук се прави на акробат:




А тук си е глезльото:

Олимпия (Olympia; на гръцки: Ολυμπία Olympн"a, Olimpia, Olimbia) e едно от най-големите Светилища на Зевс в Древна Гърция.
В Олимпия са се провеждали Олимпийските игри на древността. Намира се в Елида, в северозападната част на Пелопонес, Древна Гърция. Олимпия е разположена в долината между река Алфей (Alfios) и нейния приток Кладеон.
В сърцето на Гърция, на свещената олимпийска земя се намирало четвъртото чудо на света, единственото, създадено от един-единствен човек.





Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий е едно от Седемте чудеса на света. Олимпия била важен религиозен център на Древна Гърция. Именно там Зевс е победил кръвожадния Кронос. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той бил 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра (40-стъпки) и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър.










Това място, чието име и традиция са живи и досега, е било най-свещеното късче земя на древна Елада. Тук никога грък не е изваждал меча си срещу грък, тук никога не се е проливала човешка кръв; откакто Олимпия съществува, само веднъж прекрачил границите й въоръжен човек, и то случайно: за това, че неин гражданин се бил заблудил, Спарта трябвало да заплати огромна глоба.
Олимпия била остров на мира, връзка между всички елински племена, форум на разбирателството между всички гръцки държави, поле на благородно съревнование на най-добрите от добрите състезатели. Тук се състезавали не само спортисти, но и хора на изкуството и учени. Когато през 1500 години олимпийските игри били подновени (последната древна олимпиада била проведена през 393 г., а първата съвременна през 1896 г.), удало се да се възстановят само в спортно отношение, но дори и това било голяма крачка напред по пътя за достигане на целите, които преследвали олимпийските срещи в древността.
Историята на Олимпия и олимпиадите е толкова стара, че всъщност няма начало.
Екехейрията премества историята на Олимпия и на олимпиадите далеч в миналото. Според гръцките историци първият договор за екехейрия бил подписан през последните двадесет и пет години на IX век пр. н. е. между Ифит и спартанският законодател Ликург, и то върху диск, който бил поставен в храма на Хера в Олимпия.
Според друго предание Олимпия била основана, след като аргонавтите се завърнали от похода си за златното руно в Колхида и изпълнили успешно задачата, взели решение да се разпусне групата им. Те се споразумели да намерят най-красивата местност в Елада и да организират там военни игри и народни празненства, като ги посветят на Зевс. Те се обвързали с клетва за вечна дружба, а организирането на игрите поверили на Херакъл. За тези тържествени събори Херакъл избрал място край река Алфей в елидската земя, посветил го на най-великия от боговете и го нарекъл в негова чест Олимпия. После на това място открил конни надбягвания и военни игри. И въпреки че след похода на аргонавтите Херакъл бил доста славен и прочут, олимпийските народни празненства го направили още по-славен. Така той станал най-таченият мъж в Елада.
Според друго предание уж Олимпия била основана от Ямос, който си отворил там оракулско светилище. По достоверност, надеждност и яснота на предсказанията той не отстъпва на пророчествата на Петия от Делфи.

Защо толкова малко знаем за ценните човешки творения обявени за Чудесата на нашия Свят?
Защо са били разрушени? Само времето ли е виновно?
Защо толкова митове и легенди са свързани с тях?
Защо се смята, че те крият неразкрити и до сега тайни?
Защо са вдъхновение за толкова учени, археолози, писатели?
Защо? Защо?

Все още чакаме отговор. Дали пък той не е в нас?

>