Малко места има по света, където годините са създали такъв рай за скитника през столетията, каквото е западното крайбрежие на Мала Азия, набраздено от безброй заливи. Тук още по времето, когато никой не е подозирал, че някога ще има някакво си "християнско летоброене", възниквали красиви градове с възхитителни сгради и още по-възхитителна култура. Най-северният от тези прочути градове бил Троя, по-нататък се редели Лариса, Гаргари, Кима, Смирна, Колофон, Ефес, Милет, Меласи, а най-южният бил Халакарнас. В този град има гробница, която е едно от СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА.

Когато персите разширили своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им вече не можел да контролира цялата тази територия без помощта на местни губернатори - сатрапи. Царството Кария се намирало в Западната част на Мала Азия, толкова далеч от столицата на персите, че практически било независимо. Царят на Кария Мавзол царувал от 377 г. пр.н.е. до 353 г. пр.н.е. и преместил своята столица в Халикарнас (днешен Бодрум). Неговото царуване не е отбелязано с нищо същественно, освен с изграждането на мавзолеят му. Проектът бил на неговата съпруга и сестра Артемизия (било прието в Кария владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът е започнал, докато е бил жив.
През 353 г. пр.н.е. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга, потънала в скръб. Артемизия изпратила писма до Гърция, за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включвало и Скопас - човекът, който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес. Другите скулптори били Леохар, Тимотей и Бриаксис, които се присъединили към Скопас, както и стотици други майстори.
Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор. Стълби с каменни лъвове са водели към върха на тази платформа. По протежение на външната стена са били разположени много статуи, изобразяващи богове и богини. Във всеки ъгъл имало каменни войни качени на кон, охраняващи гробницата.





В центъра на платформата била самата гробница, изработена главно от мрамор. Издигала се като квадратен заострен блок с размер приблизително една трета от размера на мавзолея, висок 45 метра. Отгоре на гробницата 36 малки колони, по 9 от всяка страна, се източвали, за да оформят още една трета от височината. Между всяка от тези колони имало друга статуя. Зад колоните имало масивен блок, който придържал тежестта на масивния покрив на гробницата.Покривът, които представлявал по-голямата част от последната третина от височината, е бил под формата на пирамида. Издигайки се от отгоре се намирало нещо като колесница (квадрига) - четири огромни коня, които дърпат карета, в която били изобразени Мавзол и Артемизия.
Артемизия живяла само две години след смъртта на съпруга си. И двамата трябвало да бъдат погребани в недовършената гробница. Според историка Плиний, майсторите решили да останат и да довършат работата си след като покровителите им умрират, "смятайки, че тя е едновременно паметник на тяхната собствена слава и на изкуството на скулптора."
Мавзолеят се издигал над град Халикарнас в продължение на много векове. Останал
недокоснат когато градът бил превзет от Александър Велики през 334 пр.н.е. и след пиратски нападения през 62 и 58 пр.н.е.. Около 16 века стоял над руините на града, като поредица от земетресения не пречупила колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към 1404 година само самата основа на Мавзолея била узнаваема.
През първата година на XIV век рицарите-хоспиталиери нахлули в региона и построили огромен замък. Когато решили да го укрепят през 1494 г., използвали камъните на Мавзолея за строежа на крепостта „Св.Петър”. През 1522 г. слухове за турско нашествие накарали кръстоносците да подсилят замъка в Халикарнас (по онова време известен като Бодрум) и голяма част от останалите останки от гробницата били разрушени и използвани в стените на замъка. Парчета полиран мрамор от гробницата могат да бъдат видени там и днес.
По това време група от рицари влязла в основата на паметника и открила зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се върнала на другата сутрин, но съкровищата били ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия липсвали също.
През XIX в. сър Чарлз Томас Нютон намира руините му, провеждайки разкопки по тези места. До 1857 г., той изкопал няколко стъпала от храмовата пирамида и всички запазени останки от скулптурната украса: два от впрегнатите в колесницата коне, статуите на Мавзол и Артемизия, множество фигури и лъвове, а също големи и малки фрагменти.

Най-ценните парчета Нютон изпратил в Лондон, част от находките подарил на турското правителство, което дълго време се чудело какво да ги прави и ги складирало в някакви казарми, до основаването на музея в Цариград. Една част от предметите в музея се загубила, а на друга изчезнал документационният материал.

Статуите на Мавзол и Артемизия днес се намират в Британския музей.






Защо точно този паметник на древната архитектура е избран за едно от чудесата на света? Вашите мнения