На 90 км от Багдад се намират развалините на Вавилон - най-големият и най-богатият град на древността. Много удивителни съоръжения имало във Вавилон, но най-поразителни били Висящите градини на царския дворец, превърнали се в легенда.
Висящите градини на Семирамида, са третото от чудесата на света и до ден днешен, не са открити. Вероятно са били построени в гр. Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак.
Повечето сведения сочат, че са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление. Представлявали терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построил, за да не тъгува по дома си неговата съпруга - персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Може би неправилно са познати като градините на Семирамида, защото се налага мнението /подкрепено от доста исторически източници/, че цар Навуходоносор II, които борейки се с главният си враг – Асирия, е бил принуден да сключи военен съюз с царя на Мидия – Кнаксар. Този съюз бил укрепен чрез женитбата му с дъщерята на мидийския цар, която прераснала в любов. Красивата съпруга на царя тъгувала по родната си земя и за да й угоди, в нейна чест и за нейна радост наредил да бъдат построоени.

Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон - град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.

Съвременните историци смятат, че когато войниците на Александър Македонски стигнали до плодородната земя на Месопотамия и видяли Вавилон, останали поразени. След връщането си в своята родина те разказвали за удивителните градини и дървета в Месопотамия, за двореца на Навуходоносор II, за Вавилонската кула. Това дава храна на въображението на поети и древни историци, които смесили всички тези разкази в едно, за да се роди легендата за едно от седемте Чудеса на света.

Предположения, това е всичко, което може да се преложи за тях.




В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четири етажа - платформи върху колони с височина 27,75 м. Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 м. За да не се просмуква вода надолу, повърхността на всяка платформа отначало покривали със един слой тръстика, след това - два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни тухли. После била насипвана плодородна земя, където били засадени семена от различни растения и храсти. Височината на етажите давала достатъчно светлина за развитието им. “Висящи” не е съвсем прявилно, а вероятно е за да илюстрират значимостта на безспорно сериозното техническо постижение спрямо степента на тогавашното строително и технологично ниво.
Терасите са били свързани като по външният им край са растяли пълзящи растения или лиани, които преминавайки върху следващата тераса са се вплитали в тези от по-долната и така са образували ансамбъл от жив плет, храсти, и цветя. Във вътрешността е имало тръби, по които е течала водата за напояването им от река Ефрат до най-горната тераса. От там тя е преливала в по-долните, което е съзвало илюзия за ефирност и въздушност. По тях са цъфтяли най-удивителните и редки видове цветя – непознати за пустинната и прашна част, където е бил изграден Вавилон.

Пирамидата напомняла вечно цъфтящ хълм. Градините се издигали стъпаловидно и се съединявали със стълби, покрити с розови и бели каменни плочи. Висящите градини разнасяли славата на Вавилон из цял свят, техните поклонници били безчет…

И до днес те са символ на величието на една отдавна загинала култура, символ на любовта, символ на стремежа към красотата.



А дали те не са продължение на "пирамидалната" култура?
Култът към пирамидите запазил се и до днес под една или друга форма.