Хората обичат да си имат домашни любимци по няколко причини според мен:

1. Обичат животните и някак дори при многочленно семейство къщата изглежда празна без тях.

2. Хора, целящи да докажат на околните нещо: аз имам еди каква си порода от нещо си, която е много скъпа /разбирай – социалният ми статус е висок/.

3. Други – демостриращи привързаност към нещо пред екран/гости/колеги/приятели, но без истинско внимание у дома и на саме.

4. Хора, неуспяли да преценят дали ще могат да гледат домашен любимец. Нарадват му се като мъничко, а после когато грижите около него нараснат го изхвърлят на улицата.

5. Хора, които не обичат животните и никога не биха допуснали животно у дома си.

Интересно ми е, че точно хората от т. 5 обичат да твърдят, че са човеколюбиви, отзивчиви, толерантни, дипломатични и съпричастни към чуждата болка.

Абсурд!!! Няма как да обичаш себеподобния си ако не обичаш животните /все пак от там сме произлязли, елементарен реверанс/. По мое мнение това са лицемери, въздухари и нарцисти. По тази причина няма да ги обсъждам точно сега. Някои ще споменат за алергия към котешките или кучешките косми. ОК! Само дето котките и кучетата не са единствените същества, които стват за отглеждане у дома.

И май още една точка – 6 – такива, които не могат да живеят ако няма около тях някакво щъкащо животинче. Аз влизам в тази категория на любителите на животни. Направо животът ми изглежда пуст без домашен любимец.

От дете винаги съм имала животинче у дома. Май само крокодил не съм имала. Дори за около месец когато бях в предучилища възраст у дома битуваше едно лъвче - бозайниче още. Дядо ми, кмет на друг град, направи зоологическа градина и с помощи от любители на животните закупи едно лъвче от софийската зоологическа градина. То не беше първото животинче каращо „карантината си” у дома. Само дето се оказа, че за лъвчето трябват  друг вид  документи за транспорт защото се водило хищник. Смях! Та то беше колкото коте и го хранехме с биберон. Да не говорим, че щом нашите оставяха 6-годишното си дете само с него – явно не представлява опасност. Правила, срещу ръжен – не се рита. Жалчо, че след това го отровиха. Зверове, наричащи се Homo Sapiens.

Дори в момента си имам един сиамски котарак. Голям сладур и глезльо. Покрай мен май всичко се разглезва.

А от две години си имам и декоративни плъхчета у дома. Е, те се оказаха върхът! Няма по-умно, по-любвеобвилно, по-бързо научаващо се, по-привърващо се животинче от тях.

Предишното ми плъхче Чочи беше тормоз за котака Глупи. Не знам как да кача снимки тук, но тяхните са доста известни по света и лесно се откриват в Гугъл.

Разбирам или поне се опитвам да разбера неприязанта на хората към плъхчетата. Това са просто средновековни суеверия насложени с възпитанието на поколения наред. И напълно неверни и безпочвени.

Искам да ви запозная с плъхчетата, давайки ви възможност, на които желае естествено, да прочете неща, които иначе никога няма да се сети да потърси и да научи за тях. Стана дълго, така че ще има продължение.