Правила съм много щуротий като дете, правех още повече щуротии като млада жена  и още, още много повече на средна възраст. А сега, когато съм към залеза на живота си, разбрах – не съм правила достатъчно щуротий през живота си. Искам да направя още много, много щурави неща.

Искам да видя прекрасните места в света, да посетя водопади, острови и джунгли. Искам да стъпя на остров Тасмания, да изкача Big Rock в Австралия, искам да се гмуркам в Червено море. Искам да се поклоня на историята на Йеросалим, искам да скоча с парашут и с бънджи. Искам да видя как е в Аляска. Искам да се гмуркам сред бели акули. Искам да ям суров морски таралеж от Средиземно море в Испания. Искам да пилотирам самолет и да имам собствен хеликоптер, с който да фъркам свободна като птичка. Искам да направя още много щурави неща, да падне шапката на света от моите щуротии.

Че какво е живот без щуротии? Та те са лютите чушки и черния пипер на ежедневието.