В. Кои сме ние?

О. Жители на една от най-бедните икономически и емоционално страни.

В. Какъв изход имаме?

О. Да решим какво искаме.

В. И  после?

О.  Да го приложим на практика.

В. И как ще го направим?

О. Като спрем да се възмущаваме само по интернет, фейсбус, блогове и на чашка.

В. А после?

О. Взимаме нещата в свои ръце. Правим протести не от 50 човека, а от 50 000. Стачкуваме, не във фейса, а на улицата. Когато поставим въпросите си така, че да се чуят и в световната преса, нашите дупедавци ще са принудени да ни чуят.

В. И какво ще направят?

О. Нищо, ще продължат да ни лъжат с приказки.

В. А кой ще застане начело на държавата?

О. .......... ами ....... няма кой.

В. Тогава?

О. Продължаваме да живеем по старому, говорим за работа и политика на масата. Спим на работните си места, съгласяваме се с тъпите заповеди, за да запазим мижавите си заплатки.

В. Ние сме били велика нация, историята говори за нас.....

О. Историята е минало, ние сме боклукт на бъдещето.

В.  А какво ще е бъдещето?

О. Не знам и не ме интересява. Мен няма да ме има в него.