Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Домашни любимци Хранителни режими Отслабване Археология
Автор: plushok Категория: Лайфстайл
Прочетен: 337134 Постинги: 82 Коментари: 603
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7

Декоративен плъх – това е неголям гризач, отличаващ се от другите си съплеменници с удивителна съобразителност, чистоплътност и  интелект.
За домашно отглеждане се развъждат селекционирани форми на сивия плъх (Rattus norvegicus), които не представляват опасност от разпространение и пренасяне на опасни заболявания върху човека и другите животни!

Повечето хора, чуят ли плъх, се сещат за сивия, болестоносен, канален плъх........но декоративните плъхчета са прекрасни домашни любимци, сред гризачите са най-умни и се привързват лесно към стопанина си. Ако гледате домашното си плъхче правилно то ще е здраво и няма да има нужда от ветеринари, също така плъховете не се нуждаят от слагане на ваксина,те са много устойчиви животинки.

Декоративните плъхове също могат да бъдат толкова нежни и ласкави и с нищо да не отстъпват на кучетата и котките.Мнозина се заблуждават като сравняват дивия плъх с декоративния.

Декоративните плъхове се различават от дивите със своята любов към стопанина си,
вече много векове плъха дарява любовта си като домашен любимец,радва стопаните си,подобрява настроението и го успокоява в трудни мигове от живота.Знаете ли,че плъховете могат да целуват? Не!!!. О, изпуснали сте много мигове,много......Декоративния плъх много обича да целува своя стопанин и прави това небрежно и много нежно.Такава проява на любов дарява много радост и доброта в душата.

Декоративния плъх никога няма да избяга както хамстера и да се крие по ъглите, той е много привързан към дома и стопанина си, ще си играе с ръцете ви, с играчки, ще тича, ще се радва на живота-няма и да помисли да се изплъзне.

Някой смятат,че на един плъх му е напълно достатъчно всичко,добре му е, но има моменти, когато човек не е в къщи,има проблеми, работа, животното скучае, гасне от недостатъчното внимание.За това опитните развъдчици съветват да му вземете другарче, но нали знаете,че трябва да бъдат еднополови, за да не се сдобиете с неочаквани бебета.

Отначало можете да си помислите,че две животни са много,а след това се оказва точно обратното.Можете да се радвате и да наблюдавате как двата плъха се забавляват,играят,проявяват своите социални особености.Те никога не забравят за вас, винаги ще намерят минутка, за да притичат и целунат стопанина си,да се покатерят на ръката му,да полижат и похапнат кожата му. Съвместното съжителство с друг плъх не е толкова проста процедура,тя зависи от възрастта,пола и характера на плъха.

От: www.zoomania.org

http://media.snimka.bg/4726/015707395.jpg - моят красавец Чочи, вече покойник
http://media.snimka.bg/5907/018069940.jpg - играта им с котаракът Глупи
http://media.snimka.bg/6727/019708575.jpg - това си е направо "тормоз" :))))

Присъединете се към българската плъшелюбителска общност във Facebook image

http://www.facebook.com/home.php?sk=gro ... 6204815084




Категория: Лайфстайл
Прочетен: 4157 Коментари: 0 Гласове: 3

Хората обичат да си имат домашни любимци по няколко причини според мен:

1. Обичат животните и някак дори при многочленно семейство къщата изглежда празна без тях.

2. Хора, целящи да докажат на околните нещо: аз имам еди каква си порода от нещо си, която е много скъпа /разбирай – социалният ми статус е висок/.

3. Други – демостриращи привързаност към нещо пред екран/гости/колеги/приятели, но без истинско внимание у дома и на саме.

4. Хора, неуспяли да преценят дали ще могат да гледат домашен любимец. Нарадват му се като мъничко, а после когато грижите около него нараснат го изхвърлят на улицата.

5. Хора, които не обичат животните и никога не биха допуснали животно у дома си.

Интересно ми е, че точно хората от т. 5 обичат да твърдят, че са човеколюбиви, отзивчиви, толерантни, дипломатични и съпричастни към чуждата болка.

Абсурд!!! Няма как да обичаш себеподобния си ако не обичаш животните /все пак от там сме произлязли, елементарен реверанс/. По мое мнение това са лицемери, въздухари и нарцисти. По тази причина няма да ги обсъждам точно сега. Някои ще споменат за алергия към котешките или кучешките косми. ОК! Само дето котките и кучетата не са единствените същества, които стват за отглеждане у дома.

И май още една точка – 6 – такива, които не могат да живеят ако няма около тях някакво щъкащо животинче. Аз влизам в тази категория на любителите на животни. Направо животът ми изглежда пуст без домашен любимец.

От дете винаги съм имала животинче у дома. Май само крокодил не съм имала. Дори за около месец когато бях в предучилища възраст у дома битуваше едно лъвче - бозайниче още. Дядо ми, кмет на друг град, направи зоологическа градина и с помощи от любители на животните закупи едно лъвче от софийската зоологическа градина. То не беше първото животинче каращо „карантината си” у дома. Само дето се оказа, че за лъвчето трябват  друг вид  документи за транспорт защото се водило хищник. Смях! Та то беше колкото коте и го хранехме с биберон. Да не говорим, че щом нашите оставяха 6-годишното си дете само с него – явно не представлява опасност. Правила, срещу ръжен – не се рита. Жалчо, че след това го отровиха. Зверове, наричащи се Homo Sapiens.

Дори в момента си имам един сиамски котарак. Голям сладур и глезльо. Покрай мен май всичко се разглезва.

А от две години си имам и декоративни плъхчета у дома. Е, те се оказаха върхът! Няма по-умно, по-любвеобвилно, по-бързо научаващо се, по-привърващо се животинче от тях.

Предишното ми плъхче Чочи беше тормоз за котака Глупи. Не знам как да кача снимки тук, но тяхните са доста известни по света и лесно се откриват в Гугъл.

Разбирам или поне се опитвам да разбера неприязанта на хората към плъхчетата. Това са просто средновековни суеверия насложени с възпитанието на поколения наред. И напълно неверни и безпочвени.

Искам да ви запозная с плъхчетата, давайки ви възможност, на които желае естествено, да прочете неща, които иначе никога няма да се сети да потърси и да научи за тях. Стана дълго, така че ще има продължение.



Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2726 Коментари: 6 Гласове: 2
Броенето на калории за повечето хора е трудоемка работа. За мен - също.
За това след дълго проучване се спрях на "Зоната" на д-р Бари Сиърс. Има издадени книги на български, има и книги на наши диетолози, пример д-р Папазова и др. - т.е. има достатъчно информация на български език и човек лесно може да се снабди с тях дори в електронен вариант.
В Зоната няма броене на калории. Сиърс разделя приема на храна на блокове. Като във всяко хранене присъстват В, М и В. При три основни хранения той въвежда и две до три междиннни хапвания. За нетрениращи хора /в случая жени/ са достатъчни 9-11 блока.
Аз приемам 9 блока на ден. 11 блока са ми вече много. В последната си книга, която още не е преведена на български, той приема 11 блока за основа.
Това е много храна и никой, спрял се на този хранителен режим, няма да се оплаче, че гладува.
Но балансираното хранене, приема на достатъчно от всичко необходимо за организма без да се прекалява води до постепенно регулиране на теглото.
Сиърс разглежда храната като лекарство. Така както не бихте си изпили антибиотика на веднъж. Лекарят ви го предписва на определи във времето и количеството приеми, така и Сиърс разделя храната на времеви и количествени приеми в съответствие на теглото, възрастта, дневната ви активност и др. показатели.

Защо аз се спрях точно на този режим след години лутане по диети и други хранителни режими?

Страдам от главоболие от дете. Винаги силно или по-леко ме е боляла главата. Бях го приела като даденост. След 5-6 дена дори не в центъра на Зоната, още не бях толкова напред с материала, а в орбита около нея и щок .... мен не ме болеше главата.
Направих си експеримент: излязох от Зоната и О, Ужас - главата започна жестоко да ме боли. При следващото хранене бях отново в Зоната - главоболието изчезна.
Дори сега, когато ме заболи глава, веднага се замислям какво последно съм хапнала. И ако съм надвишила, примерно В бързо хапвам малко М за баланс и след минути всичко е ОК!

Друг ефект от Зоната се оказа кръвната ми захар. Бяха ми открили начален стадий на диабет със съотвентните лекарства. След половин година хранене по Зоната и кръвният ми профил показа норми на млад човек.

Това са два от плюсовете, които са забелязани при всички, които са на този режим. Ако се разровите по форумите - ще се убедите.

Това не е реклама. Споделям опита си.

А сега да попитам тези, които обръщат внимание на приема си  на храна: Вие какъв режим спазвате? Споделете Вашият опит. Дайте Вашите съвети.

Нека спрем да се храним с боклуци: дюнери от сергии със съмнителни хигиенни норми, трасмазнини и чипсове, сладкиши съдържащи аспартам и широко рекламирани дъвки, пак с убийствено вредния аспартам,  газираните напитки /а знаете ли как се приготвят и бутилират? Ако знаехте - никога нямаше да вкусите и капчица от тях/.

Чакам Вашите мнения, Вашите съвети, коменари и несъгласия.
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3712 Коментари: 5 Гласове: 4
Хранителните режими са толкова многобройни, че вече може да се прави статиската на техния брой и съотношението на жителите на планетата.
Като тук не влизат разни "бързи" рецепти за отслабване за 5 или 10 дена, който вече могат да се намерят по страниците на всеки вестник или списание. Многобройни са и предаваниеята по телевизията, където твърде често присъства и някой "диетолог", отслабнал или други споделящи, който Ви предлагат една или друга схема за отслабване.

За Дюкан вече споменах.

После идва един доста хубав режим на д-р Пепе. Вече се набляга на отслабване с хранене, а не с гладуване и ограничения. В неговия режим се закусва само с В, за обяд се влючват   В, М и П, а на вечеря - само П. Той не определя зеленчука като В. Там % на М е ограничен. Да, отслабва се с него, но и тук има една уловка. Разрешени са само по три хранения на ден. Нищо междинно-само вода или чай.
Това е добре за хора, които могат на едно хранене да поемат необходимото им количество храна, така че да издържат до следващото хранене.
Води до бързо сваляне на килограми на хора с доста наднормено тегло. В началото губят доста - до 8-10 кг., но когато ви тормозят 2-3 килца - не става.

А за  хора като мен, които приемат малко храна на едно хранене, е направо невъзможен. Забелязала съм, че при мен е необходимо да има поне една, а понякога и две междинни закуски. Точно тогава включвам киселото мляко, което принципно не се комбинира с друго. Приема се самостоятелно.

Има много привърженици на НВ ВМД. Тя води до не бързи, но трайни резултати.
Или само ВМД. Проблемът е, че дори пържолата да е любимата ви храна в един момент писва.
Възхищавам се на хора, които е поддържат  продължително време. Това са главно трениращи редовно.
Но аз се спрях на нещо друго, което ще го споделя по-късно.
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3882 Коментари: 0 Гласове: 1
21.05.2011 00:52 - Продължение ...

Наистина готови ли сме да изтърпим каквото и да е само, за  да се харесаме  на огледалото?
Този въпрос иска доста мислене за отговор, но ако той е : ДА! - Чудесно.
Трябва да започнем да мислим по въпроса. Трудно мислене :)
Диета - никога. Това е "мръсна" дума.
Защо? Защото ефектът и резултатът от нея е временен и непостоянен.
Тогава друго? Да! Необходим ни е хранителен режим, който да отговаря на нуждите ни, на възможностите ти, на силите ни.
Тук ще вмъкна малко от моя опит.
Бях 84 кг. Не се понасях. Рядко ползвах нет и не разбирах нищо, но започнах да разпитвам.
Никога не трябва да се срамува човек да пита. "С питане и до Цариград се е стигало" :) Така се спрях на Дюкан.
Бях стриктна и свалих 16 кг., но разбрах и негативите от подобен режим.
Той удря по организма ни след време: бъбреци, диабет, главоболие.
А и най-важното - трудно се задържа постигнатото.
Защо? Защото за да фукционира правилно един човешки организъм има нужда не само от протеини, но и от мазнини и въглехидрати.
Просто трябва да се намери балансът. Точното съотношение, което ни е нужно.

Една забележка: говоря за обикновен човек, не за спортист или човек отдаден на фитнеса и голямите натоварвания.

Което ни довежда до следваща стъпка.
При мен не беше една - бяха доста. Лутане и търсене, но за тях .... утре.

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове: 1
Сигурна съм, че всички се стремят към това. Е, дори да не са 100%, но поне 80% със сигурност.
Но какво се разбира под тази така привлекателна думичка?
Съвършенство във външния вид, съвършенство на ума, съвършенство на контакта и общуването, съвършенство в любовта и семейния живот?
За това първо искам да поговоря за страмежа ни към добър външен вид.
И тук няма отношение на  показателите на кантара, как ни виждат околните - а огледалото. Да, огледалото, което всеки има в дома си. Дали ние се харесваме в него. Дали намираме недостатъци във вида си и не се харесваме.
Защото ако се погледнем в огледалото и се харесаме - то ние сме съвършенни в собствените си очи.
Дали е така? Това обикновенно се определя от околните.

Но да се абстрахираме от последното, т.е. околните и да се концентрираме само върху собственото си отражение и дали то ни харесва.

Аз лично не се харесвам. И от  години работя в посоката да си се харесам. То не бяха диети, гимнастика, хранителни режими, а скоро ще опитам и кавитация.

И тук възниква първия въпрос:
- готов/а ли съм да направя нещо за да подобря вида си в огледалото?
Защото този въпрос има много и то трудни отговори. Свързани с лишения, организираност и постоянство.
Аз съм готова, а вие?
Което ни довежда до втория въпрос:
- какво съм готов/а да изтърпя, за да го получа?
................
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  3 4 5 6 7
Търсене

За този блог
Автор: plushok
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 337134
Постинги: 82
Коментари: 603
Гласове: 1155
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930