Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Домашни любимци Хранителни режими Отслабване Археология
Автор: plushok Категория: Лайфстайл
Прочетен: 337134 Постинги: 82 Коментари: 603
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>

Терминът „перцептивен мениджмънт“ отдавна се е утвърдил в обществената лексика. В един от справочниците на Министерството на отбраната дори се дава точното му определение. Това означава, че военните го възприемат сериозно. Днес много компании за връзки с обществеността предлагат перцептивен мениджмънт, или пием”, като стандартна услуга. Но по всичко личи, че повечето от тях не го предлагат както трябва. В смисъл, че ако искате да сътворите Голямата лъжа по наистина изключителен начин, ще ви трябва много тясна специализация.

През последните няколко години станахме свидетели на множество примери как дадена информация се разпространява за броени минути. На практика това е толкова лесно, че неистината може да се внедри дълбоко в съзнанието на хората и никакви опити да се промени общественото съзнание не могат да ги убедят, че става въпрос за неистина. Ние просто искаме да вярваме, разбирате ли? И колкото по-лесно ни убедят да повярваме в нещо, толкова по-добре. А ако на по-късен етап се окаже, че всичко е изфабрикувано? Е, какво толкова. На нас всъщност не ни пука.

Но ако наистина сте заинтригувани, много лесно ще откриете сходство между тях и пием ситуациите в реалния живот. Ако трябва бъда откровен, ще призная, че не вярвам някой да се зарови чак дотам. Ние сме преситени от информация и отдавна не искаме да я търсим сами. А тази умствена нагласа на обществото е най-голямото предимство за компаниите, предлагащи пием. Може да ви прозвучи нелогично, но с колкото повече информация разполагаме, толкова по-малко знаем за истината. Това е война на изтощението, в която никой от нас не може да се сравнява с тези хора — включително големите световни медии и изявените журналисти, които често биват захранвани с готовите „факти“ както всички останали. Вярно е, че са ни заблуждавали и преди, но също така е вярно, че в днешно време ни заблуждават много по-често и в много по-големи мащаби.

Някой ще възрази, че манипулаторите на общественото мнение не са от вчера, че ние отдавна сме свикнали с тях. Но _пиемърите_ (една нова дума) _не са_ манипулатори. Манипулаторът е човек, който изопачава фактите по начин, изгоден за клиента му. Но пием компаниите не изопачават фактите. Те ги създават,  а после ги продават на света като истина. При манипулаторите поне имаме шанс да хвърлим бегъл поглед върху действителните факти. Не е така при пием експертите, тъй като при тях не съществува никаква истина. Това е разликата между светулката и светкавицата, както бе казал многоуважаемият Марк Твен (който, ако живееше в наши дни, несъмнено би се забавлявал чудесно с пием експертите).

                На атаките на тези експерти може да издържи само високообразовано, добре информирано и любознателно общество. За съжаление повечето от нас вече не са нито образовани, нито информирани, нито любознателни.

За да бъдем наистина свободни, ние трябва да се опитаме да контролираме собствената си съдба. Нещо, което в момента не правим. Все още имаме шанс, но трябва страшно много да го искаме, защото няма да е лесно.

Из „Цялата истина” - Д.Балдачи


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1980 Коментари: 1 Гласове: 3
17.09.2011 17:41 - Пухи
Знам, че повечето хора имат необяснимо /от моя гледна точка/ негативно отношение към плъхчетата.
Повечето хора като чуят за плъх и веднага си представят някакво мръсно, носещо зараза, търчащо по мазетата и каналите животно.
Но вече от два века се отглеждат декоративни плъхчета, който много бързо набират популярност като домашни любимци. Вече има изложби за най-красиво, най-умно и най добре дресирано животинче. Много мои познати участват във филмови продукции с любимците си, които се изявяват като филмови звезди.
Сигурна съм, че хората ще започнат да признават колко умни и добри са те, колко лесно се отглеждат и колко бързо се привързват към стопаните си.
Дори се готвим и в БГ да направим първата изложба за домашни плъхчета. Да популяризираме този изключителен домашен любимец.
В тази връзка искам да ви покажа Пухи. Новото ми плъшоче. Още е мъник и шубелия, но се надявам бързо да свикне с дома и да се разтърчи свободно.


image
.......................................

image
................................................


image
.................................................



image

Както виждате този мъник нито е мръсен, нито е грозен, нито е страшен.  Не хапе и не разнася зарази. Дори е бая шубелия. Със сигурност него ще го е много повече страх от вас.
Надявам се да го харесате.
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6936 Коментари: 34 Гласове: 5
И започва изместването на жената-лечител по в периферията и изпъкването ролята на мъжа.....

Това също отнема много време. Хората вече са се разселили от Африка по двата основни пътя към Азия и Европа. Идва краят на Хомо Неандерталис. Ще вметна, че именно по нашите земи в Балканският полуостров, заедно с Апенинския и Пиринейския полуострови са последните обиталища на неандерталците. Грешно е да се смята, че един вид измира и бива заменен с друг. Те съществуват много векове паралелно, има и смесване на двата вида хомо. Новият Хомо Сапиенс идва с усъвършенствана структура на черепа и с нови възможности. Речеви възможности. Неандерталците също са ги притежавали, но в ограничена степен и, което е шокиращо – не са направили опит да ги усъвършенстват. Звукосъчетанията им са били прости: до две срички. Наблягали са на жестикулацията и интонацията. Предполага се с голяма степен на сигурност, че при тях геномът е давал възможност за запазване и предаване на следващото поколение всички усъвършенствания, настъпили в предходните поколения. Точно както при животните. Но езикът /за първи път „изгрял” на планетата ни/ не е могъл да се предава с наследствения ген, както останалите натрупани познания. Предполага се, че това е причината той да не е бил усъвършенстван от неандерталците. Те са наблягали само на познания придобити по родствен път и само малък процент на нови неща. Това е и една от причините Природата да „реши”, че като вид на са достатъчно устойчиви, за да продължат развитието си и се е наложило да напуснат „сцената”, да бъдат заменени със следващият, „подобрен” Хомо Сапиенс.
Новият разумен и умел в действията си човек е бил чергар, пътешественик, ловец и събирач. Но и с възможност: да си представя, да изобретява, да подобрява обстановката и предметите около себе си. Той е бил строител, любовник, хуморист, състезател и творец. А точно този вид се е предполагало /и с право щом и сега съществуваме/, че ще има обхвата и възможностите да се развива в неограничена степен. И точно тук продължението на рода се издига в нова и носеща съвсем друга емоционална и родова стойност. В степени над съществуващата до момента, за който говорим.
До тук с общоприетите от учените неща.

Усъвършенстването на речта става от първостепенно значение защото новият хомо не притежава способността да се уповава на познанията, натрупани от неговите предшественици. Във вековете на усъвършенстването си като вид той губи тази способност за сметка на новите възможности за възприемане, творчество и .... изява. А родът с новите му качества трябва да се продължи.
Това са времена на войни: войни за територия, за изместване на старите неандерталски кланове. Войни за налагане на новото, война за храна, война за ловни полета .... времена на война /не в съвременния вариант на думата/. Мъжете като бройка са превишавали жените. /Логично и потвърдено от историята: всяко превишаване броя на родените момчета на планетата се приема като знак за война – естествен начин за регулиране на популацията/. А за продължението на рода е трябвало всеки самец да си намери еша image И как ще стане това? С мучене и жестове - ъкъъ .... не става иначе сега нямаше да се наричаме хомо сапиенс сапиенс /повтарянето на думата, прието в последния век винаги ме напушва на смях/, а хомо неандерталец неандерталец image image image

Как един мъжки индивид в онези времена може да накара жената да го хареса? Да е добър ловец? Повечето са били добри. Да е носел много храна? 80 % са го можели. Да я открадне? Е, понякога е ставало. Фактът че не се е наложило е доказателство, че ефектът не е дал необходимият ефект, за да се наложи като еталон.
Е, какво остава?
Б.Куртен смята, че усъвършенстването на човешката реч идва от вида на приеманата храна и обособяване не само на кътници, но и на резци /или обратното, не помня вече/. На мен това не ми се стори логично и никак не ми се видя научно.

Аз предложих хипотезата, че усъвършенстването на речта идва от необходимостта за затвърждаване на рода, съответно от продължението на рода, налагането му като господстващ вид на планетата. А то идва с комуникацията: с ухажването, със секса и с установяване на постоянна партньорска връзка, колкото и да се смеете на това. Те и другите се смяха преди години.

При лов, както писах вече, няма нужда от много приказки. Но жените обичаме приказките, обичаме да слушаме как ни ухажват, как ни уговарят, как ни увещават. Такива сме сега, такива сме били още от самото начало. image image
А как ще ухажва и уговаря мъжа една жена ако не може да върже две изречения на кръст? Как ще я убеди, че е по-добър от съседния ако не му хрумне да откъсне цвете? Ако не му хрумне да й направи специално за нея удобна кремъчна стъргалка и да намери начин да й я подари? Ако не се пошегува с нея? Ако не я изненада с песен? Ако не я придружи до реката? Нали трябва да я убеди да му роди деца?

Не смятате ли, че има повече логика отколкото зъбите в устата му и храната която яде?

Сега ви оставям да ми се смеете. Все пак това не е научен труд, нито copy/paste от Гугъл, а мои спомени от ........ Разсъждения, за които отдавна бях забравила.

Приятен смях! image




Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1762 Коментари: 4 Гласове: 3
Има доста становища защо и как започва и възниква, оформя се и се развива човешката реч. Някои са доста противоречиви. Някои се посрещат с умерен интерес, други - с присмех. Всичко ново и непознато винаги е подложено на гонение. Сякаш генно ни е заложено да се борим срещу новото. Законът на тълпата. Ако тълпата го приеме, приема го и отделния индивид и съответно даденото "ново нещо" успява да се наложи.
Предполяга се, че при Хомо Неандерталец голяма част от познанията на предходните поколения са се предавали от майка на дъщеря. Все още сме в матриархата. Много, много рано. Примерно около 300 000 г. пр. н. е. Тогавашния пра-човек е бил по-близо до животинския вид и съответно е взаимствал основните генно предавани умения от поколение на поколение. Това е невероятно устойчив начин за пренос на положителни, генно одобрени фактори, способствали налагането на даден вид и затвърждаването му в природата.
А защо първоначално женският индивид се налага за водач/шаман на групата има по-горен пост за това.
Жените са ловували наравно с мъжете до момента на създаване на потомство. Оставайки да се грижат за това потомство те са успявали временно да запазят водачеството /като главни съветници и решаващ глас при вземане на решения, засягащи цялата група/.
След около още 100 000 х.г.пр.н.е. /тук датите и периодите са съвсем условни/ започва да се налага ролята на мъжкия индивид като ловец и основен източник на храна. Но не единствен. Защото жените и децата същи са взимали участие в прехраната и са давали своя дял в общото съществуване.
Събирачеството - жените са познавали ядливите растения, семена и корени. Много важна добавка към основно месната диета на групата. Децата са събирали дърва и мъх, а възрастните мъже, не можещи вече да участват в ловната група са им помагали, но и са поставили началото на една нова професия. Изработване на оръдията на труда. Първоначално дървото, а в последствие кремъкът са били техните материали. Колко ли време е било необходимо да се стигне до идеята, че обработеното на слаб огън дърво става по-издръжливо. Че заострения кол е по-подходящ от цепеницата. Че кремъкът е по-твърд и с по разностранни приложения от заострения кол.
А как са комуникирали тогава? Основно с жестове, мимики и гласни съчетания /викове/
А защо? Пример: ако аз и ти ловуваме глигани или мечки и зад теб се появи пантера как ще предпочетеш да те уведомя за това. Надали пантерата/врага ще чака да ти обясня на раста или точки е и .... т.н., но един вик с определен нюанс, придружен с определен жест е разбираем за всеки ..... пра-човек .... и дори на съвременния в днешните градове.
Ловът се налага като основна прехрана на групата и от тук започва да изпъква мъжкия индивид като ловец и водач на ловната група. Неговото реноме расте и двата, мъжкия и женския индивид, започват да изравняват позициите си и да взимат общи "решения" допълвайки познанията си.
Хомо Неандерталец изключително добре са познавали растенията, съответно билките. Те са използвани не само за храна, но и за лекарства. И започва изместването на жената-лечител по в периферията и изпъкването ролята на мъжа......
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1950 Коментари: 3 Гласове: 5

Още нещо за невероятното минало на страната ни. Уникалността на комплекса е с голяма историческа стойност, достойна за световно признание. Доказателство за високата култура по нашите земи. За извисеното духовно развитие на прародителите ни, с които можем само да се гордеем.

Перперикон (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, паметници от Античността и средновековна крепост. Името му е свързно със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство.

Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древността.

То е вече част е от Стоте национални туристически обекта.

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв. км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Перперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис, където върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

През бронзовата епоха Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на критско-микенската цивилизация. Ранно желязната епоха, през която се формира тракийската религиозна-философска система /орфизма/ също е добре засвидетелствана.

Най общо Перперикон се състои от четири части, мощна крепост/акропол/ намиращ се в най-високата част на хълма, дворец светилище непосредствено под акропола, северно и южно предградие.
Вътрешността на акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки. Макар една част от комплексите да са още под земята, съвременният посетител на доста места може да се разходи по широки улици, изрязани направо в камъка и да влезе в почти запазени къщи.

За двореца се предполага, че е възможно да е монументалния храмов ансамбъл на бог Дионис, достигнал пълен разцвет през римската епоха.

Сградите на Переперикон удивляват с невероятното си майсторство на построяване за времето си, стените са толкова гладки, че се образува точен отвес.

Посетителят се удивлява, както от изградената канализационна система за отвеждане на дъждовната вода, така също и от изградената водопроводна система от глинени тръби.
Откритите две водохранилища представляващи най-големите съоръжения от този вид в Родопите са с внушителните размери 12 на 5м при дълбочина 6м, като същите са изцяло издълбани в камъка.

На север от крепостта при извършваните археологически проучвания, са открити входове на галерии към златни рудници.

Според специалистите този великолепен археологически комплекс може да се сравнява със световните паметници като Делфи, Крит и Микена.

Множество легенди са свързани със светилището на Дионис, една от който е, че непосредствено преди започналия през април 334г. пр. н. ера поход в Азия, Александър Велики идва тук и получава предсказание от гадателка, че ще завладее континента. По късно отново тук в Дионисиевото прорицалище на Гай Октавий било предсказано, че синът му Октавиан Август ще стане господар на света.

Последните находки би трябвало да направят Перперикон рокзвездата на археологическите обекти в региона. И така - какво последно е изровил Овчаров в Родопите? Едно парче мрамор, на което личи изображението на тракийския бог Херос. “Този конник е изключително важен за траките, а мраморният барелеф е доказателство за култови религиозни практики през късната римска епоха.” Според Овчаров намерената плоча сочи, че в Перперикон се е помещавал легендарният храм на Дионис, описан от древни историци.

Другият предмет е от склонана Перперикон и представлява сребърен амулет във формата на брадвичка с изображение на слънцето върху него. Археологът смята, че малката находка символизира огромното значение на слънцето за траките.

Мраморен барелеф на тракийски бог - конник Херос, открит в Перперикон, доказва, че там се намира най-голямото светилище на Балканите, а именно храмът на Дионис.

 image


image

image

image

Наследство, с което заслужено можем да се гордеем.



Категория: Лайфстайл
Прочетен: 7462 Коментари: 23 Гласове: 6

Тъй като съм пред взимането на ново плъхче, дете на Белла, една от представените ви мои домашни плъхчета - реших отново да запозная интересуващите се с още инфо за тези прекрасни животинки.

"Къде може да се видят едновременно стотина големи, добре охранени плъха? Във всяко мазе на голям жилищен блок ­ ще отговорите вие. Не само ­ подобно стълпотворение може да се наблюдава и на ... изложба. В цял свят през последните години се организират десетки изложби на декоративни плъхове, които малко приличат на своите събратя от мазетата ­ те са изрядно чисти, разнообразно оцветени и не проявяват агресия към хората. Тези гризачи имат документи и, както се полага на породисти домашни питомци, истински родословия.

Съвременните декоративни плъхове са потомци на обикновените канални обитатели. Според една версия, техните предци произлизат от китайските кафяви плъхове, внесени в Англия през 1720 г. Англичаните бързо намерили приложение на гостите от Поднебесната империя ­ те били пускани в затворено помещение, където ставали жертва на кучета. Песът, който убивал най-голям брой плъхове за определено време, ставал победител.

Колкото и парадоксално да е, но именно тези жестоки способи за унищожаването им, довели до началото на тяхното целенасочено развъждане. Най-известният по онова време в Англия ловец на плъхове, наричан Черния Джак, станал първият селекционер. Той улавял най-интересните животни ­ едри, здрави, необичайно оцветени ­ и скоро получил няколко вида, различаващи се по окраска ­ черен, сив, албинос.

На 24 октомври 1901 г. в град Айлъсбъри организирали първата изложба на декоративни плъхове, а десетина години по-късно бил създаден и британският "Национален клуб на мишките и плъховете".

Негативното отношение към плъховете е свързано, преди всичко с дивите гризачи, които действително представляват опасност. Но да се прави аналогия между декоративен и див плъх е същото, като да се сравнява пудел с вълк. Предците им като че ли са общи, но сходство практически няма.

Домашните плъхове се привързват силно към своите стопани ­, откликват на името си, дотърчават при първо повикване, обичат да общуват и с удоволствие "пътешестват" в пазвата или върху рамото на стопаните си.
Плъховете могат да се обучават на различни команди и фокуси. Един хулиган, който нападнал самотна девойка през ноща, сериозно пострадал от мъжки сив плъх, който до този момент подремвал в пазвата на своята стопанка.

Съществува много разновидности плъхове. Представител

на името си, дотърчават при първо повикване, обичат да общуват и с удоволствие пътешестват в пазвата или върху рамото на стопанина си. Те охотно ядат супа, каша, зеленчуци, не отказват кисело мляко и сладкиши.

Плъховете може да се обучават на различни команди и фокуси. Перуанските автокрадци например, научили плъховете да плашат дамите зад волана, докато чакат на светофара: гризачите скачали в скута на жените, които с писъци излизали навън, а крадците, естествено, отмъквали изоставената кола. Но опашатите гризачи може да се използват не само за престъпни цели, а и за благородни постъпки. Един хулиган, който нападнал самотна девойка през нощта, сериозно пострадал от мъжки сив плъх, който до този момент подремвал в пазвата на своята стопанка.

Съществуват ммного разновидности плъхчета. Представителите на  различните породи се отличават един от друг по своите физически характеристики, например, структурата на козината. Най-разпространени са плъховете с бял гладък блестящ косъм. При сатеновите плъхове козината е по-дълга и по-мека. Има и къдрави и даже абсолютно плешиви.

Най-новото постижение на селекционерите е породата дъмбо. Тази разновидност, е наречена така в чест на героя от анимационния филм ­ слончето Дъмбо. Животните от тази порода имат необикновени уши: много по-големи, отколкото при обикновените плъхове и разположени по-ниско. Съществуват даже безопашати плъхове.

От голямо значение за популярността на едни или други видове е модата на окраската. Преди десетина години например, било модно човек да се разхожда с бял плъх на рамото. Сега на върха на плъховия рейтинг се намират животните с окраска "блейз", при които на тъмната муцуна има бял знак с клинообразна форма.

За популярността на очарователните гризачи говори и един факт от последните дни: само за последния уикенд печалбата от прожекциите на новия американски мултфилм "Рататуй", посветен на приключенията на плъха Реми, възлиза на 47,2 милиона долара. "Рататуй" успял да изпревари своя основен конкурент ­ филма "Умирай трудно-4" с Брус Уилис в главната роля. Продължението на киноепопеята за нюйоркския полицай Джон Маклейн събрало 33,1 милиона долара. Очевидно, зрителите са предпочели забавните похождения на очарователното зверче пред изпълнението на застаряващата екшън-звезда."

И така, ако плъхът не предизвиква възторг у вас ­ вероятно вие силно изоставате от нравите на съвременното модно общество.

ТОП 6 на ПРИЧИНИТЕ ДА ИЗБЕРЕМ ПЛЪХ

  1. Хамстерът  често хапе.

  2. Морското свинче  издава дразнещи звуци.

  3. Чинчилата  не понася жегите.

  4. Зайчето  има трудно поносима миризма.

  5. Катеричките  почти не се опитомяват.

  6. Мишката е  "плъх" в миниатюра, но без  интелект.

ДОСТОИНСТВА НА ПЛЪХОВЕТЕ:

­ 1. Много умни и активни домашни животни. Наблюдаването им е много интересно занимание, а понякога действа и успокояващо.

­ 2. Плъхът е прекрасен компаньон.

­ 3. Поддава се на дресировка. Може да изпълнява командите «Седни», «Стой», «Бягай» и т. н.

­ 4. Всеядни са.

­ 5. Плъхът е много чистоплътно домашно животно. Чисти се по-често от котката, която е известна със своята чистоплътност.

 6. Тези гризачи почти не миришат, ако клетката, която обитават, се почиства редовно.

­ 7. Не вдигат шум. Държат се много по-тихо в сравнение с хамстерите.

­ 8. Съществуват безброй цветни вариации на козината им ­ за всеки вкус.

­ 9.  Плъховете напомнят на малки кутрета, които никога няма да пораснат.

­ 10. Никога няма да ви се наложи да ги разхождате навън, когато вали дъжд или сняг.

 Запомнете: Плъховете на са играчка! Вие носите отговорност за тяхното здраве и живот!

Част е copy от: http://www.monitor.bg/article?id=128160


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2756 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 27.08.2011 15:47

В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир се намира село Стоб – наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение.

Малката църквица „Св. Иван Рилски”

image

Бях поканена на курбан в селото и съвсем естествено поисках да се качим до това природно чудо, за което се носят легенди:

Едната легенда гласи, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и тъй като по онова време невестите ходели забулени и никой не можел да види лицето им - хубаво ли е, грозно ли е, до деня на сватбата, момата била забулена. Младоженецът пръв отбулвал булката и виждал лицето й. Като вървели из пътя сватовете и невестата, запели сватбарска песен. Лейнала се песента из ширинето, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.

Втората легенда -  Тя е за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

Третата легенда разказва, че преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни.

image

Настроението в подножието на балкана е невероятно. Не минахме по стандартния маршрут, а се катерехме направо през шубраците и трънките. Чувствахме се като джудженца пред величието на скалния феномен, замаяни от красотата, величието им, както  и от гордост към природата на страната ни. Все едно, че всяка от легендите оживяваше пред погледа ни.


image

image

Колко непозирано красива, величествена и замайваща е природата ни!





Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1810 Коментари: 2 Гласове: 4
Това е copy/paste материал, но е достатъчно интересен и поучителен, за да го представя на вниманието ви.

За диети и диетиране мога да изпиша един тон бумаги. Казвам го от личен опит, защото съм пробвала какви ли не режими. На пазара се появиха всевъзможни заглавия по темата, хиляди сайтове бълват непрекъснато нови и нови начини на хранене. Хората продължават да се амбицират (в което няма нищо лошо), защото всеки следващ е с нещо „по-добър" от предходния и най-вече е „БЕЗ ГЛАД". Ама без никакъв глад! Честно казано, не знам коя е тази диета, от която с похапване се слабее, но ако някой е чувал, ще му бъда благодарна ако ми сподели.

Диети - врагове...

Истината обаче е една и тя е в главите ни. Диетата на Дюкан, на ПеткАн, ИцАн или МецАн ... не вАжат, ако в главите ни не се е избистрило едно нещо. И то е, че трябва да се обичаме - себе си, телата си, същността си. А когато се заобичаме, но истински и от сърце, вече няма да имаме нужда от каквато и да било диета.

Много е важно да се освободим от присъствието в живота си на някои диети-врагове в мисията ни да слабеем. Една от тях е Диетата на МърморАн - дебели сме, никой не ни харесва, а пък така ни мързиии да спортувамееее, и защо, по дяволите, не влизаме в тия дънки?! Еми няма как да влизаме, когато сме се вторачили в себе си и в излишните си килограми и съответно не се харесваме.

Освен Диетата на МърморАн, не е лошо да игнорираме диети от типа на Зърнената - ям това, което зърна, както и от типа на Портокаловата - ям всичко без портокали! Тялото ни има памет и затова сред диетите, които изобщо не се препоръчват, е Диетата на ГладАн. Да гладуваме, да гладуваме - колко да гладуваме! Тялото ни веднага „изважда запасите" и по свой си начин успява да оцелее в условията, на които го подлагаме. Все едно го мразим! Обаче после то ни го връща тъпкано - я с йо-йо ефект, я с някоя и друга язвичка...

Нека не забравяме, че тялото ни е достатъчно умно, за да се съхрани през годините и колкото и да се опитваме да го подлъжем, то много добре усеща помислите ни и реагира точно, когато най-малко очакваме. Например, много често се случва да правим някоя диета за втори път и тя да няма същия резултат като първия път. Ами нормално - ние вече сме свалили най-излишното и сега очевидно тялото казва СТОП! На този стадий толкова! След време пак! Сега ходи и спортувай! Ние обаче продължаваме упорито да диетираме на принципа: „То пък ще ми каже!" (тялото имам предвид).

Обаче една от най-опасните диети-врагове е Диетата ВечерАн и особено практикуването й след 20 ч. Обикновено тази диета е особено интензивна. Най-често хората, които я практикуват или не са се хранили през деня, защото „не са имали време", или са хапнали нещо за залъгване. Тази диета-враг е придружена с активно прилягане пред телевизора, а продължението й е свързано с поливането на храната с някоя и друга бира. След което следва блажен сън, а на сутринта освен, че ставането е кауза пердута, човек е издут като поничка. Безценно!

Диети - приятели...

Изброените диети по-горе могат да бъдат заменени успешно с други, водещи гарантирано до положителен резултат. Горещо препоръчвам Диетата на ПоспалАн. Доказано е научно, че повечето часове сън спомагат за свалянето на килограми. Ако ежедневието на човек е свързано със задължително ранно ставане, то поне би могъл да се опита вечерта да си легне час по-рано, като все пак не е направил тренировка на ВечерАн преди това.

ПоспалАн е много ефективна диета, но пък ДвижАААн, оооо ДвижАн работи безотказно. Движението е пръв другар на процеса на слабеенето - било то разходка, джогинг, плуване, каране на колело, фитнес, секс ... да, нека не забравяме за секса - верен приятел на горенето на калории ... изобщо всичко, което ни допада като активност, свързана със спорта е особено препоръчителна и спада към Диетата на ДвижАн.

Тук е абсолютно задължителна намесата на Диетата на ЗамечтАн. Представяйте си се с фигурата, която мечтаете да постигнете. Игнорирайте всички нездрави мисли, свързани с излишни килограми и т.н. Просто живейте в резултата! Така неусетно ще забележите, че без да искате сте преминали през стадии на отслабването, които - ако се бяхте вторачвали - може би нямаше да постигнете.

Ясно е, че няма да оцелеете твърде много дни само на компилация от диетите на ПоспалАн, ДвижАн и ЗамечтАн. Ще се наложи да вмъкнете тук-таме в менюто си някой плод и зеленчук, крехко месце, варива, да ограничите тестените и сладки изделия и най-вече да пиете мнооооооого течности. Най-добре е вода и чай. Разбира се, хора сме - може от време на време чаша бира или вино, но чаша означава чаша...не означава пет чаши.

Диетата на ГлавАн - най-добрата!

Но нека не бъдем максималисти! В крайна сметка, дори човек да има някое и друго кило в повече - голям праз! Ще го свали с течение на времето, дори и без взиране до умопомрачение в кантара. Ако се храним с кеф, дъвчем бавно, наслаждаваме се на всяка хапка, внасяме повече движение и позитивно мислене относно тялото и съзнанието си в своето ежедневие, и най-вече - обичаме себе си - резултатите няма да закъснеят. Диетата ГлавАн е мое дело и я препоръчвам на де що срещна човек по улицата. Сега реших да я представя в писмен вид. Дано да ви е заинтригувала!


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 4194 Коментари: 14 Гласове: 13
Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280г. пр. хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето.

image

Градът Александрия, основан през 332 пр. Христа, се простирал по делтата на река Нил. Това бил един от първите градове, построени през епохата на елинизма.

image


Пристанището на Александрия представлявало опасно място за речните търговци. Водите на Нил били буйни и носели със себе си купища камъни и дървета, които затруднявали лоцманите на корабите, пристигнали в Александрия от цял Египет. Ето защо било взето решението да се построи колосален фар, който да обезопаси корабоплаването. Фарът бил построен на остров Фарос, по пътя за Александрия.

Фарът е представлявал кула с височина 180 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.
Маякът бил и крепост, наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожаряване на вражеските кораби, което е малко вероятно, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време. За да се поддържа огъня, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета.
Александрийският фар представлявал и крепост, а не само помощно съоръжение за безопасно мореплаване. Той бил идеален наблюдателен пост, от който било възможно да се разгледа добре числеността на вражеския флот, докато корабите приближавали Александрия.

Загадките на фара:

Както стана вече дума: за своето време – 3 век пр. Хр., Александрийският фар е бил невероятно постижение на техническата мисъл. За това и много писатели в последвалите векове пишат с неприкрито вдъхновение и възхищение за “чудните способности” на сградата. “Това е постройка, която няма аналог на лицето на Земята”, отбелязва средновековният арабски географ Ал Бакри. – Най-голямото чудо на фара е неговото странно огледало, изработено от чудни и невероятни материали, което позволява на александрийците да виждат приближаващите се към острова кораби цели дни, преди те да се доближат до брега”. По-нататък в своето описание Ал Бакри заявява, че освен за наблюдателен пункт “странното огледало” е служило на древните и като телескоп за изследване на звездите.

image

В Александрия се съхранявал саркофага, в който били положени мощите на Александър Македонски. По-късно за тяхното съхранения се предполага, че били преместени в основата на фара. Погребалният ковчег бил целият от стъкло и в него се съхранявали едни от най-важните ръкописи на Александрийската библиотека. Дали?

Много гръцки и по-късни историци, археолози и градове са претендирали, че са открили гробът на един от великите мъже на онези времена.
Ето: „Според Страбон, новата гробница на Александър в града носещ името му, била великолепна постройка в аристократичния квартал, като в нея са погребвани и повечето владетели от династията на Птолемеите, управлявали Египет цели триста години. Гробницата била известна като “Сома” (или “Сема”). Тялото на императора първоначално е положено в саркофаг от чисто злато, но (както твърди Диодор Сицийлски) през І в.пр.н.е. Птолемей Х, при чието управление страната изпаднала в тежка финансова криза, наредил то да бъде преместено в прозрачен стъклен ковчег, уж за да бъде “по-достъпно” за многобройните поклоници. По-късно Йосиф Флавий съобщава, че последната владетелка на Египет Клеопатра VІІ конфискувала всички съкровища от гробницата на Александър за да посрещне разходите си във войната с Рим.Известно е, че идвайки в Египет великият Цезар посещава и гробницата на Александър. По-късно край тялото на императора се усамотява Октавиан Август, известен като възторжен негов почитател. Според Светоний, преди да си тръгне, Август поставил на челото на Александър златна диадема и го целунал, повреждайки неволно носа на мумията. Сред римските императори посетили специално Александрия за да се поклонят пред останките на великия македонски владетел, са Траян и Септимий Север, който както твърди живелия по онова време историк Дион Касиус, наредил да скрият в мазвзолея му всички “тайни книги” и забранил достъпа на поклоници до гробницата. Последните императори, видели останките на Александър, са Каракала през 215 и Диоклециан през 296. Известно е, че макар и двамата да разграбват града, наказвайки жителите му за неподчинение към Рим, те изрично нареждат на войниците си да не докосват”
Други:
Македонските вестници претендират, че той се намира на гръцко-македонската граница.
Британски историк пък го „намира” във Венеция.

Днес там се издига крепостта Каит Бей. Тя е издигната на входа на източното пристанище на мястото на фара.


image


Още едно от „чудесата” на света. Издигнато с чисто практична цел то се превръща не само в символ, но и в още една от древните тайни. Съхранено в писмени източници, легенди, научни трудове, загадки. Каква е причината един пристанищен строеж със строго военно предназначение да се превърне във ВЪПРОС от нашата история, чакащ все още отговори.
Една загадка обвита в мистерията на древността.
Една загадка, която още вълнува умовете.


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2817 Коментари: 5 Гласове: 5
Колко е прекрасно да има човек нещо толкова екзотично и красиво цвете на балкона си.
Тази година за първи път цъфнаха едновременно 5 пъпки.
Ето ги сутринта:

image ......................................................................................................................................................................

А цветовете се отвориха на обяд:

image .......................................................................................................................................................................


image

Така им се радвам !
Имат наситен мускусен аромат, който в  същото време е  много лек и приятен. Опиеняващ.


Надявам се, че и от тези снимки се забелязва нежността и крехкостта им.
Утре вече няма да ги има. Жалко, че са толкова нетрайни.

Ако бях и по-добър фотограф .....


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2068 Коментари: 8 Гласове: 5
21.07.2011 21:14 - Игра ...
ИГРА

Валери Петров

“Котенце, котенце пъргаво мое,
твоето котешко бреме какво е?
Гледам те как си играеш безгрижно,
дебнеш крака ми съвсем неподвижно,
после подскачаш гръбначе извило
някак встрани елегантно и мило,
и в устицата ти пръст като мушкам,
смешно уплашено хапеш наужким.
Котенце мило, ти само играеш.
Нищо от нашите грижи не знаеш.
Няма за теб часове неспокойни,
няма за теб размишления двойни,
глупости няма и подлости няма,
няма тъга и самотност голяма.
бориш се ти, мустакато глупаче,
и не разбираш безспорно това, че
ако затворил се в своята стая,
сам, толкоз дълго с тебе играя,
то не от радост и не от добро е,
 котенце, котенце, пъргаво мое !”

Едно много старо и много хубаво стихотворение, навяващо хубави мисли.
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2049 Коментари: 1 Гласове: 3
Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страни на морето.
Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.


image


До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта.
Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати.
Но и този храм не издържал дълго. През 550 пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат. Но кое е бил той – ще разберем по нататък.


image



image



"Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята."
Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света.
"Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм.
Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство.

image


image



На 21 юли 356 пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър, за да спаси своя горящ храм.

Къде са изчезнали повечето Чудеса на Света?
Защо някои са били разрушени?
Защо е направено всичко възможно те да бъдат забравени, изличени от лицето на Земята? Останали са ни пирамидите, но те май имат изключително значение за бъдещия живот на Земята. Това ли е причината, за да не са разрушени и те?
Какво ще получим, какво ще научим - ако разгадаем тайната им?
И дали трябва да ги разгадаем?
Дали е дошло времето за тяхното разгадаване?

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6177 Коментари: 4 Гласове: 3
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plushok
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 337134
Постинги: 82
Коментари: 603
Гласове: 1155
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930